Турските отчаяни съпруги в цифри

Р�м �мерът на работната сила в Турция и Южна Корея по груби сметки е един и същ - 25 млн.

Все пак обаче броят на населението се различава драстично - 73 млн. турци срещу 50 млн. южнокорейци.

Ние (турците) имаме по-многобройно население, но по-малка работна сила. Защо?

Защото нивото на участие на женската работна ръка е около 50% в Корея, докато в Турция този процент е под 30.

Нивото на участие на жените в Турция е ниско не само в сравнение с Южна Корея, но и с много преобладаващо мюсюлмански държави, да не говорим за Европа.

По някаква причина турските жени, за разлика от техните сестри в подобна ситуация, предпочитат да си стоят вкъщи.

Според скорошни изследвания на турския статистически институт "Тюркстат", в Турция има около 12,3 млн. домакини.

Това е драстично по-високо от 8-те милиона работещи жени. В Корея пък има 10,5 млн. икономически активни жени.

Нека се потопим по-надълбоко в числата

Миналата година броят на жените, определили се като домакини, за да обяснят защо не са част от работната сила, беше около 11,7 млн., но нарасна до 12,3 млн. тази година.

Така в началото на 2012 г. броят на домакините се е увеличил с 500 хил.

Това означава ли, че жените в Турция предпочитат да правят пълнени чушки и да гледат по цял ден телевизия вместо да имат стабилна заплата? Не мисля така.

По-скоро принуждаването, отколкото предпочитанието играе роля. Някои може да винят за това ниското ниво на образование сред жените. Любопитното е обаче, че в Турция дори и образованите жени предпочитат да си останат вкъщи.

В сравнение с държавите от ЕС

нивото на участие на жените в работния процес в Турция е ниско при всяко ниво на образованието.

16 на сто от жените в ЕС, завършили университет, не участват в работната сила, като този процент в Турция е над 30. Сходна е тенденцията и при завършилите средно и основно образование.

От една страна, това може би е културен стереотип, който не може просто да се разреши. Културен от гледна точка на това, че хората в Турция не са се приспособили към икономическите и социални трансформации.

САЩ са били в сегашното състояние на Турция през 60-те, а Корея през 80-те. Турция следва САЩ и Корея както по БВП на глава от населението, така и по брой на заетите жени.

От друга страна, може би е въпрос на време да започне обмислянето на по-гъвкав трудов закон. По този начин корейците увеличиха своята работна сила.

Закостенелите трудови разпоредби в Турция биха могли донякъде да обяснят енигмата около участието на жените в трудовия процес.

Не знам доколко отчаяно очакват тези милиони домакини да се появят в офисите или фабриките. Като икономист обаче аз определено отчаяно очаквам да ги видя там.