В в вропейския съюз след присъединяването през 2007 г. на Румъния и България живеят около 10 млн. роми.
Навсякъде нежелани, отвсякъде гонени, те, както призна Европейската комисия, без да знаят, са се превърнали в "заплаха за социалното единство в Европа".
Румънското ромско малцинство, наброяващо около 2 млн. души, е най-голямото в Европа, а също и най-мизерстващото.
Организираната просия, проституцията и различните видове трафик, джебчийството или кражбата на банкови карти дадоха възможност на престъпните мрежи, които ги експлоатират, да процъфтяват.
Макар да са идентифицирани и локализирани, тези мрежи - изградени най-често на кланов принцип - до момента се радват на почти пълна безнаказаност.
Повече или по-малко асимилирани по време на комунизма, през 90-те години ромите от Източна Европа изпитаха на гърба си с цялата й тежест социалната цена на икономическия преход.
С разширяването на ЕС институциите постепенно осъзнаха незавидното им положение.
Евросъюзът, Световната банка, неправителствени организации като фондация "Сорос" отделиха средства и осъществиха информационни кампании.
В началото на първото десетилетие от новия век перспективите за присъединяване към ЕС и изискването за покриване на определени критерии за членство принудиха румънските власти също да се погрижат за това малцинство.
Букурещ например въведе "посредници" със задача да повишат посещаемостта на училищата и да разширят достъпа на ромите до медицинско обслужване.
Тези усилия значително отслабнаха, след като Румъния стана член на ЕС.
Според Магда Матаче, която ръководи ромската асоциация "Романи Крис", Румъния е приела "законодателство, отговарящо на очакванията на Брюксел. За съжаление обаче законите не се прилагат".
Трябва да кажем, че твърде вялата реакция на Брюксел при насилственото експулсиране на роми от Италия поощрява инертността на румънските власти, отбелязва младата жена.
И днес повечето роми са жертва на дискриминация, която им пречи да получават подходящо образование и да бъдат адекватно включени в пазара на труда.
Все повече от тях се опитват да достигнат западното Елдорадо с благословията на своите управници, които "така се отървават от отговорностите си под претекста на принципа за свободно движение", отбелязва ромският социолог Николае Георге.
Тази реалност се наблюдава и в другите страни, приемащи ромски малцинства: Унгария, Словакия, както и Чехия, която преди две години Европейският съд по правата на човека осъди за принудително настаняване на ромски деца в специализирани училища за деца с умствени увреждания - една обичайна практика в Източна Европа.
Идеална изкупителна жертва за популистите
Световната икономическа криза очевидно не благоприятства приобщаването на ромите. Напрежението се изостри.
Инициативата на чешки кмет за отнемане на социалните помощи на задлъжнели ромски семейства миналата година бе аплодирана от крайната десница, която превърна "превъзпитанието на неприспособимите" (разбирайте - ромите), в свой лайтмотив.
Ромите в Унгария редовно са жертва на агресия. Антиромският расизъм се използва като инструмент от партия "Йобик", която е във възход и от юни м.г. разполага с трима депутати в Европарламента.
Този нов прилив на нетърпимост не отминава и Румъния. Миналото лято няколко ромски къщи в райони, населени главно с румънци с унгарски корен, бяха плячкосани и опожарени.
Според Магда Матаче тези нападения са направлявани от дистанция от Будапеща от Унгарската гвардия - крайнодясна милиция, която миналото лято бе официално разформирована.
Унгария и Румъния настояват за създаване на Европейска агенция за ромите.
Макар да приканват към съгласувани европейски действия обаче, и Николае Георге, и Магда Матаче се опасяват, че подобен вид инициативи, целящи да представят ромите като наднационално малцинство, може да представляват форма на антиромска сегрегация.
По същите причини те отхвърлят т.нар. политически коректна реторика, целяща систематичното превръщане на ромската общност в жертва.
Двамата се обявяват за разработване на национални политики и настояват за сурови наказания срещу ромските мафиотски мрежи, които дискредитират цялата общност и я превръщат в идеална изкупителна жертва за всякакъв род популисти.
Източник:
LeFigaro.fr
