Истинската трагедия на Гърция са ненаситните й олигарси, пише британският в. "Файненшъл таймс", докато в Европа очакват да стане ясно кой ще е новият гръцки премиер начело на коалиционно правителство, което трябва да осъществи новия европейски спасителен план.
Своенравен, ненадежден, воден от идеологически съображения - това са част от най-меките епитети, адресирани към Георгиос Папандреу през последната му седмица като премиер.
Преди да приемем тези определения за чиста монета обаче, трябва да се запознаем с мотивите на критиците му. Докато водеше титанична политическа борба в страната си и чужбина, той се опитваше без много шум да се справи с една от най-труднопреодолимите и дълбоки причини за гръцката трагедия - престъпността и корупцията.
Докато правителството се бори да убеди Европа в решимостта си да съкрати раздутия държавен сектор, то трябва да решава и дали да се захване с действителната вътрешна заплаха за стабилността в страната -
мрежата от олигархични фамилии, които контролират значителна част от гръцкия бизнес,
финанси, медии и, разбира се, политиците, отбелязва вестникът.
Ако кризите в Гърция и Италия са показателни за нещо, то е, че Европейският съюз толерира широкоразпространената корупция, престъпност и зловредно управление не само в страни от Източна Европа, но и сред основни западни страни членки на съюза.
Ако смятате, че събитията в Гърция не могат да се повторят тук - грешите, посочва друг британски всекидневник - "Индипендънт".
Колкото и да се радваме на климата и славата на античната й култура, повечето от нас не биха искали да преживеят опита на Гърция. Ние може и да не радваме на икономически застой в страната си, но поне нямаме масови промишлени акции, организирани от държавния сектори в защита на скандални привилегии, предоставени от корумпирана и малодушна политическа класа, която е ипотекирала бъдещето на страната, заемайки огромни суми, за да купува гласовете на доверени заинтересовани групировки.
Основната жертва на всичко това са младите хора, които ще трябва да плащат дълговете, натрупани от политически рушвети и за капитулацията на предходното поколение, предупреждава вестникът.
Никоя страна в съвременната история не е получавала толкова грамадна финансова помощ, колкото Гърция,
пише френският в. "Фигаро" в статията си "Гърция - икономическата и политическа адска спирала".
Няма спор, че в краткосрочен план съставянето на правителство на националното единство в Атина е добра новина както за Гърция, така и за еврозоната. Новият кабинет ще може много бързо да накара парламента да приеме с огромно мнозинство спасителния план, изработен на европейската среща на върха в Брюксел в края на октомври.
В средносрочен и дългосрочен план обаче Гърция няма да се измъкне толкова лесно от затрудненията.
В политическата й история няма примери за функционирали както трябва големи коалиции. В миналото двете основни политически партии - социалистическата ПАСОК и консервативната "Нова демокрация" - винаги са проявявали неспособност да вземат болезнени за избирателите в краткосрочен план решения, но защитаващи интересите на страната в дългосрочен.
Истината е, че излизането на Гърция от кризата вече не зависи само от правителството в Атина, въпреки добронамереността, която то демонстрира. Основаващата се върху туризма, морския флот и дребната манифактурна промишленост, гръцката икономика няма никакъв шанс да се съживи, ако упадъкът в основният й пазар - еврозоната - продължи, предупреждава "Фигаро".
