Държавният дълг на Гърция ще бъде намален със 100 млрд. евро благодарение на отказа на частните банки от половината от вземанията им от Гърция, обяви френският президент Никола Саркози, цитиран от Франс прес.
Държавният дълг на Гърция възлиза на 350 млрд. евро
"Частните кредитори доброволно опрощават 50%" от заемите си на Гърция, което представлява 100 милиарда евро, съобщи Саркози след продължила 10 часа среща на върха на лидерите на страните от еврозоната в Брюксел.
От гръцките банки ще бъде поискано същото усилие, каквото се иска от другите, уточни той.
Предвидено е всички банки да бъдат третирани при еднакви условия, подчерта Саркози.
Германската канцлерка Ангела Меркел и аз бяхме в контакт с представителите на банките не за да преговаряме, а за да ги информираме за решенията, взети от 17-те страни от еврозоната. Те ги обмислиха и дадоха съгласието си, посочи Саркози.
Той потвърди по-ранни информации, че средствата на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС)
ще бъдат увеличени до 1000 млрд. евро
В момента размерът му е 440 млрд. евро.
Увеличаването на ЕФФС може да стане по два начина. Първият е предлагане на система от кредитни застраховки на инвеститорите, за да бъдат те насърчени да купуват държавни облигации от финансово нестабилни държави.
Конкретно ЕФФС ще гарантира част от дълга в случай на неплатежоспособност на държавата-заемодател.
Част от 440-те милиарда евро на ЕФФС вече е мобилизирана за оказване на помощ на Ирландия, Португалия и Гърция. Фондът разполага още с налични 250 до 275 млрд. евро.
Друг механизъм би бил специален фонд свързан с Международния валутен фонд, който да приема финансови приноси от нововъзникващи пазарни икономики като Китай и Русия.
Засега обаче не може да се определи каква сума да се събере в подобен фонд.
Еврозоната бе на висотата на очакванията и направи каквото трябваше за еврото
чрез постигането на споразумение на широк план за борба с дълговата криза, заяви германската канцлерка Ангела Меркел, цитирана от Франс прес и ДПА.
"Смятам, че бяхме на висотата на очакванията и направихме нужното за еврото. Това далеч не бе очевидно дори само преди няколко дни", каза тя, имайки предвид разногласията между страните от еврозоната.
Давам си сметка, че светът следеше днешните ни дебати, каза тя след срещите на върха на 27-те страни от ЕС и на лидерите от еврозоната вчера и днес в Брюксел.
Банките кредиторки на Гърция, които се съгласиха задълженията й към тях, сега са съществени участници в спасяването й, подчерта Меркел.
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че за Гърция е започнала нова ера след като банките кредиторки на страната му се съгласиха да опростят 100 млрд. евро от дълга й към тях.
За Гърция започва нова епоха, нова ера, каза той пред журналисти и спомена, че това е ново начало за Гърция.
Сега дългът на Гърция е напълно поносим,
каза Папандреу.
Генералната директорка на Международния валутен фонд Кристин Лагард приветства постигнатия на срещата на върха в Брюксел значителен напредък и поздрави лидерите от еврозоната за изготвянето на програма, която "е отговор на кризата в региона".
Още сега възнамерявам да препоръчам на управителния съвет на МВФ да отпусне следващия транш от заема за Гърция, каза тя.
Лагард същевременно подчерта, че от основно значение е Атина да приложи икономическите реформи, за които се ангажира.
Президентът на ЕС Херман ван Ромпой обяви, че Международният валутен фонд и страните от еврозоната ще отпуснат на Гърция допълнителни 100 млрд. евро, предаде Асошиейтед прес.
Това означава, че държавният дълг на Гърция ще бъде намален до 120% от нейния БВП до 2020 г., добави той.
Ван Ромпой заяви още, че ЕС приветства поетите от Италия ангажименти за прилагане на реформи за подобряване на икономическия й растеж.
"Лидерите на срещата на върха приветстваха ангажиментите на Италия. Тези амбициозни мерки за либерализация на икономиката трябва да бъдат приложени", заяви президентът на ЕС след края на срещата на върха на лидерите от еврозоната.
Сред поетите от италианския премиер Силвио Берлускони ангажименти е да повиши пенсионната възраст на 67 години от 2026 г.
Целта на реформите е да намалят огромния държавен дълг на Италия
в размер 1900 млрд. евро (120% от нейния БВП), който тревожи пазарите.
Европейските баки трябва да наберат общо 106 млрд. евро допълнителни средства, за да покрият новите изисквания, за които се договориха лидерите на ЕС на вчерашната им среща на върха за решаване на кризата в еврозоната.
Това заяви Банковия регулатор на ЕС (European Banking Authority - EBA) в изявление, цитирано от световните агенции.
Изискванията касаят 70 банки. Най-много допълнителни средства за рекапитализация ще трябва да наберат гръцките банки - 30 млрд. евро. Следват испанските банки с 26,16 млрд. евро и италианските с 14,77 млрд. евро. Френските банки трябва да наберат допълнително 8,84 милиарда евро.
"Тези числа се основават на предоставените през юни счетоводни данни на банките и на стойността на ценните им книжа в края на септември. Тези параметри ще бъдат актуализирани в началото на ноември", се казва в изявлението.
От банките се очаква да увеличат капитала си чрез финансовите пазари, макар че в плана на ЕС се предвижда и подкрепа от националните правителства и като последна мярка помощ от Европейския фонд за финансова стабилизация.
криза, която тихо расте" />
