"Произведено в ЕС" - вратичките в закона за модните производители

П�я �ят към модерните бутици в Европа често минава през малко известни градове на Балканите. Четейки етикетите обаче, едва ли бихте се сетили за това.

Блерза Калайнджи повдига купчина етикети, на които пише "Произведено в ЕС", докато обяснява как получава поръчки от чужбина във фабриката си в албанския град Гирокастра, където преди около век се е родил Енвер Ходжа, комунистическият диктатор, който изолира Албания от останалата част на Европа.

Получаваме поръчка от Гърция и те пращат материала, дизайна на моделите и етикетите, разказва Калайнджи, която е купила малката фабрика в планинския район заедно със съпруга си преди около две години.

Гърция, за разлика от Албания, е в Европейския съюз. В очите на потребителите продукт, създаден в Европа, изглежда с по-добро качество от стока, произведена в Китай, Бангладеш или Тайланд, където много модни компании са прехвърлили производството си.

Малко хора обаче знаят какво всъщност значи "Произведено в ЕС".

"Никъде не пише "Произведено в Албания". Естествено, че се гордеем със страната си, но заради клиента не пишем това", прагматично обяснява Калайнджи.

Глобалните модни марки всъщност не правят нищо незаконно, като слагат подобни етикети на дрехите, стига производителят да работи с фирма от някоя от 27-те страни членки.

Правилата на ЕС са доста мъгляви за повечето потребители

Стоки, създадени в повече от две държави, се смятат за произведени на "последното място, в което е била направена съществена обработка, която е икономически оправдана". Това е вратичка, която помага за намаляването на разходите, и сега е по-важна от всякога, с оглед на спада в търсенето на облекло от миналия септември насам.

Базираните в ЕС модни компании обаче често премълчават откъде е започнало производството.

"Не е задължително да сложим етикет "Произведено в Босна", въпреки че потребителят може да се информира за произхода на стоката, като прочете един регистрационен номер, вшит в дрехата", пояснява Ян Олерс, зам.-председател на надзорния комитет на "Олерс АГ" за Ройтерс.

Базираната в Германия компания прави по лиценз костюми "Пиер Карден" в Босна и е единственият дистрибутор на марката в Германия, Австрия, Швейцария и бивша Югославия.

Някои групи потребители твърдят, че марките трябва да имат по-голяма прозрачност по въпроса къде са били произведени стоките, а според други такъв внос е истинска заплаха.

Проучванията показват, че потребителското доверие в дистрибуторите отслабва, твърди Джоузи Никълсън, член основател на Форум Етична мода, който защитава подкрепата на обществото и околната среда. Според него ясното и искрено надписване на етикетите е най-добрият начин дистрибуторите да си върнат доверието на потребителите.

Нагоре по улицата в Гирокастра, на един хълм, има два циментови бункера, спомен за параноята на Енвер Ходжа към външния свят. Иронично е, че сме построили тези бункери преди толкова много време, а сега сме в НАТО и сме партньори, казва Мустафа Деволи пред неговата фабрика, която произвежда военни униформи за Гърция.

Заплатите в града са около 170 евро (235долара) на месец, в сравнение с над 2500 евро на месец за производителска дейност в ЕС, според данни на Евростат от 2006 г.

Балканските фабрики могат да съперничат дори на нископлатената работна ръка в Азия,

защото транспортът до европейските пазари е по-евтин и отнема по-малко време. В съответствие със законите на ЕС, фабрики в Сърбия, Албания, Босна и Македония шият дрехи, които се продават в чужбина с етикети, според които стоките са произведени в ЕС или някоя страна членка, като Гърция или Италия.

В Травник, в Босна и Херцеговина, работниците във фабрика "Борац" правят етикети за марки като "Хюго Бос", "Пиер Карден" и "Бърбъри". В Битоля, Македония, компанията "Пелистер"е шила за "Манго" и "Зара".

"Хюго Бос" отказва да даде информация относно операциите си на Балканите. От "Индитекс", която произвежда линията на "Зара", също отказват официален коментар. Говорителят на "Бърбъри" Греъм Бигарт твърди, че компанията няма етикети "Произведено в ЕС", а етикети, които показват страната на производство. Говорителка на "Манго" пък призна, че преди компанията е правела дрехи на Балканите, но не и в последно време.

Фактът, че наш етикет не се появява на продуктите, не би бил толкова дразнещ, ако работата беше добре платена, смята главният мениджър на "Борац" Мустафа Сефер. Според него обаче такива сделки са единствените, които гарантират, че стоката ще стигне до пазарите.

Производството на текстил и обувки са от изключително значение за Западните Балкани. В Албания и съседна Македония този вид работа ангажира около 10 на сто от цялата работна ръка, твърдят отговорни лица от индустрията.

Обувната фабрика "Баргала" в Щип, Македония - най-голямата в региона, произвежда обувки от италианска кожа за 3 до 6 евро на чифт, които след това се продават в магазини като "Маркс и Спенсър", твърди основният собственик Константин Барзов.

Според представителка на "Маркс и Спенсър" те получават "малък брой от нашите обувки от Македония, но винаги имаме ясни етикети със страната, където са произведени."

Официални представители в страните от Балканите наблягат на разликата между монтаж и производство. "Ако производител сключи сделка за работа в друга страна с компания, която е базирана или регистрирана в ЕС, да направи партида продукти с материали, дизайн и инструкции за монтаж, тогава може да има етикет "Произведено в ЕС", обяснява адвокатът на сръбския производител "ПиЕс" Светлана Живкович.

"Материалът, рисунките, хелиографните копия и всичко свързано влиза в страната в затворени контейнери и напуска по същия начин. При такива условия реално се прави в ЕС, като се изключи същинското производство.

Дистрибуторите обаче твърдят, че има и случаи на злоупотреба

"Понякога се случва така, че продукти, които би трябвало да са направени в Италия, Франция или другаде, всъщност в по-голямата си част са били произведени извън Европа", казва Алесандро Бедески, генерален секретар на Европейската асоциация на търговците на модни продукти в Брюксел.

Обратно, в Щип, Македония, "Баргала" също продава от фабриката си на местните. От необозначена врата в централния двор работниците продават обувки с марка "Скарпе италиане" (италиански обувки).

Мястото, където практиката не може да си позволи рискове, е луксът: индустрията е една от последните, които премества производството си, за да намали разходите, защото голяма част от това доколко е ценена една марка зависи от отличителното "Произведено в".

"Луксът се състои в това къде се правят нещата," смята Диего Дейа Вайе, председател и изпълнителен директор на "Тодс".

Много фирми за облекло на Балканите отказват да коментират работата си за големи марки поради страх да не попречат на бъдещия си бизнес, особено след спада на поръчки заради икономическата криза.

"След като завършим дрехите, слагаме празен етикет, на който няма "Произведено в... Това се добавя по-късно от клиентите ни. Те какво слагат, ние не знаем", твърди обче Димитър Стоянов, собственикът на фабриката "Пелистер" в Македония.