"След много приключения, пречки и критики новият музей на Акропола е готов: един символ на съвременна Гърция, която отдава почит към своите предци, дълг на една нация към нейното културно наследство", подчерта министърът на културата Антонис Самарас при представянето на музея пред журналисти.
Създадена по проект на френско-швейцарския архитект Бернар Чуми, тази ултрамодерна постройка, поставена върху колони сред археологическите останки, впечатлява със своята геометрия.
Сградата, разположена на 300 метра от античния паметник и естествено осветена, предлага панорамна гледка към Партенона - един от най-посещаваните паметници в света и архитектурен шедьовър на класическата епоха от пети век преди нашата ера.
В този музей на три нива, висок 23 метра и разположен на площ 15 хил. кв. м, са изложени над 350 археологически останки и скулпутури от Акропола, които досега бяха струпани в малък музей върху Свещената скала и чието прехвърляне бе предмет на
гигантска операция от няколко месеца, която приключи през пролетта на 2008 г.
Конструкция, покриваща част от археологическите находки, открити по време на работата по терасиране, се издига над един от двата входа на музея, разположен на алеята, която минава покрай южния склон на скалата.
На първото ниво серия експонати, сред които керамични предмети, барелефи и антични скулптури от местата за поклонение, които са били разположени през античността върху склоновете на Акропола, украсяват двете страни на залата.
Петте кариатиди от храма Ерехтейон се издигат в горната част на стъклена рампа, която отвежда на втория етаж, където има зала с около 30 колони и където са изложени древните склуптури (800-500 г. пр. Хр.) от храма Ерехтейон, от храма на Атина Нике и от Пропилеите - монументалния вход към Акропола.
Кулминационната точка на архитектурното произведение е залата, посветена на Партенона, на третия етаж, "където естествената светлина е режисьорът и разкрива цветовете и обема на фризовете, на метопите и на фронтоните на храма", подчертава директорът на музея Димитрис Пантермалис.
След серия дискусии гръцките археолози избраха възстановка на фриза на Партенона чрез включване на няколко останки от него, запазени в Атина, и на копия от плочите, повечето от които се намират в Лондон и се отличават с белия си цвят.
Тази знаменита зала има претенцията да отправи "рекламация" за връщането на фризовете от Партенона, наречени "мраморите на Елджин" по името на британския дипломат, който ги е откъснал от паметника на гръцката цивилизация.
Тези фризове се пазят в Британския музей в Лондон и Гърция води напразно
битка за връщането им вече в продължение на 30 години
"За първи път посетителят ще има поглед върху целия ансамбъл от фризове и ще осъзнае проблема за разпиляването на частите между Лондон и Атина", обяснява Пантермалис.
400 посетители ще могат да седнат в тази зала и да се наслаждават на панорамната гледка към Партенона и към Атина.
"Този музей е катализатор за репатрирането на отнесените и заграбени фризове", подчертава от своя страна Самарас, който предвижда много тържествено откриване на новия музей в събота в присъствието на редица известни личности.
От 1974 г. насам правителствата се опитват едно след друго да създадат този музей, но едва на четвъртия международен конкурс през 2001 г. проектът на Бернар Чуми слага началото на неговото изграждане. Но редица спорове, свързани най-вече с избраното място за музея, забавят осъществяването му.
Музеят (TheAcropolisMuseum.gr), чието изграждане струва 130 млн. евро, има капацитет да посреща 10 хил. посетители дневно.
Източник: АФП / Превод: БТА
Последвайте ни
