В публикация кипърският в. "Харавги" твърди, че роднини и близки на президента на Република Кипър Никос Анастасиадис са прехвърлили в чужбина 21 милиона евро от кипърски банки. Това се случило няколко дни преди решението на еврогрупата, което доведе до кризата в Кипър.
В интервю за в. "Филелефтерос" Анастасиадис посочва, че се прави опит да бъде отклонено вниманието на обществеността от виновните, довели страната до състоянието на фалит.
Никос Анастасиадис заяви, че "никой няма да избегне разследването относно обстоятелствата, довели страната до границата на банкрута".
"Това касае и мен, като президент на републиката и гражданин. Обвиненията срещу моите роднини са оклеветяване, което няма толкова за цел удар срещу президентската институция, колкото намиране на изкупителна жертва".
Кандидатът на президентските избори през февруари и бивш външен министър Йоргос Лиликас отбелязва, че ако тази информация се окаже вярна, "възниква въпрос за морала на държавния глава".
В писмено изявление Лиликас настоява прокуратурата да се се заеме с възможно най-бързо разследване, за да установи дали близки и роднини на президента са прехвърлили в чужбина 21 милиона евро на 12 и 13 март.
Междувременно двете опозиционни партии в Кипър - комунистическата АКЕЛ и Движението на социалдемократите ЕДЕК, предупреждават, че
се задават жестоки мерки за икономии
и призовават страната да се откаже от споразумението за заем с външните крадитори от ЕС и МВФ.
В своето интервю за в. "Филелефтерос" президентът Никос Анастасиадис признава, че на преговорите в Брюксел е бил подложен на огромен натиск от страна на Еврогрупата и че даже бил заплашен от нея, че ще бъдат затворении двете банки - Народната и Банката на Кипър.
Той казва още, че канцлерът Ангела Меркел го била предупредила, че германският парламент ще приеме спасителния пакет за Кипър, само ако в него участва и МВФ.
В. "Политис" твърди, че МВФ е предложило на правителството втори вариант на споразумението за заема, който предвиждал строги мерки за икономии, като съкращения на две хиляди преподаватели и 5% орязване на заплатите в държавния сектор. В първоначалния вариант фондът бе предложил 3% намаление на заплатите. МВФ предлага още свиване на социалните разходи и рационализиране на разходите за здравеопазване.
Срещу заем от 10 милиарда евро, за да избегне фалита, Кипър трябва да намери 5,8 милиарда. За целта Никозия се задължи да преструктурира банковата си система.
Главата на кипърската православна църква архиепископ Хризостом II призова
министъра на финансите Михалис Сарис и управителя на Кипърската централна банка Паникос Деметирадис да подадат оставка
тъй като, по думите му, те са отговорни за краха на банките.
Архиепископът критикува двамата финансисти, че не са направили нищо, за да попречат на преструктурирането на банковата система – за което Брюксел настоява в рамките на спасителния план, и това според него е довело до огромни загуби за притежателите на големи влогове, сред които и църквата.
Хризостом не разполага с политическото влияние, на което се радваше архиепископ Макариос III – първият президент на Кипър, но има голям авторитет сред вярващите. Той смята, че и самите кипърци носят част от отговорността за кризата.
Искахме големи работи, защото смятахме, че като имаме пари, работа и акции, ще сме щастливи. Ако бяхме харчили според възможностите си, сега нямаше да сме в това положение, заяви той.
Кипърският печат пише, че православната църква, която е най-големият поземлен собственик на острова, се е обърнала към правосъдието, за да попречи на конфискацията на авоарите си в Кипърската банка (Bank of Cyprus).
Според Хризостом, който се обявява за излизане от еврозоната, загубите на църквата може да възлязат на повече от 100 милиона евро.
Още икономически и финансови новини в Pariteni.bg
