Честванията ще се състоят на 28 октомври край Зебрянк. Очаква се да присъстват представители на македонския държавен елит, както и новият сръбски президент Томислав Николич.
Скопие обаче от години ни отказва заедно да честваме Илинденско-Преображенското въстание.
Досегашните подобни мероприятия винаги са били по-скромни и се организираха от сърбите в Македония и тяхното посолство в Скопие.
Според македонската историография сражението, което ще се отбелязва, е
най-голямата трагедия, довела до разделянето на Македония през 1913 г.
Честването на тази битка е чувствително за македонската страна, тъй като резултатът от двете Балкански войни на практика е разделяне на Македония между съседните страни - Сърбия, Гърция и България.
"Като държава и досега сме показали толерантно отношение при отбелязването на спомените от войните. Да припомня, че преди няколко години бяха уредени български гробища в нашата страна. Поради тази причина и с това честване ще покажем, че се отнасяме разумно и не допринасяме за разделенията и не нарушаваме добросъседските отношения", заявиха организаторите, цетерани в "Новинар".
Много се учудих, че македонската страна е решила да чества съвместно със Сърбия битката при Куманово, която отвори пътя на сръбските войски към Централна Македония, каза пред Агенция "Фокус" историкът Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.
По думите му - в македонската историография, която, както е известно, играе много голяма роля в държавния живот, Балканската война се смята за нещо лошо, тъй като разкъсала целостта на Македония.
"Смята се, че Балканската война, заедно с Междусъюзническата, която причисляват като част от нея, изчезва възможността за независимост на Македония и тя била поробена от България, Сърбия и Гърция и попаднала под ново робство. Очевидно
има някаква промяна в концепцията
и тази промяна, естествено, както следваше да се очаква, е свързана с обявяването на Сърбия за освободителка на македонския народ. Нищо, че след тази война в присъединената част от Македония населението от български произход беше обявено за южни сърби, а към българските им имена, завършващи на -ов и -ев, беше прибавено по едно - ич. Така всеки македонец стана Николович, Петрович и т.н.", каза Димитров. По думите му
би било добре, ако и с нас честват някоя от битките.
"Но засега няма сведения, че заедно ще отбележим да речем освобождението на Щип, освобождението на Кочани, освобождението на Струмица и т.н.", каза Божидар Димитров.
Очертава се предателство към македонската независимост, каза предАгенция "Фокус" проф. Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".
"Виждаме, че кликата, която управлява в Скопие, съвсем прозрачно прокарва един курс към сближение и евентуално - някакво обединение със Сърбия, за в бъдеще. Този съюз едва ли е желан от хората в Македония, от огромната част от населението на Македония, и от българи, и от албанци и от всички останали, освен от миниатюрното сръбско малцинство и от сърбофилите, или по-скоро - югоносталгиците в днешна Македония", каза той.
"Наш дълг е да предупредим хората в Македония, независимо дали се чувстват българи или някакви други, че се очертава едно предателство на македонската независимост. И, че тази демонстрация на сръбската окупация на Македония, на един курс на терор, който наложи Сърбия по време на Балканските войни на Македония, е абсолютно престъпление пред културата, пред интересите на хората в самата Македония, а да не говорим за общобългарската кауза", каза проф. Павлов.
"Аз не мога да разбера в случая македонското и сръбското държавно ръководство какво ще отбелязват? Може би - някаква братска дружба от 1912 г. Това е абсолютна лъжа, на която не може да се мълчи. Може би ще отбелязва крал Александър Караджоджевич, който пита "Па шта си ти?" и при отговора "българка", удря плесница на седемгодишното дете; случаят, предизвикал огромен отзвук в българското общество през 1912-1913 г. За него дори дядо Вазов пише стихотворението "Па шта си ти?".
"Аз още веднъж призовавам оторизираните български власти да възприемат адекватен курс към политиката на Македония", каза проф. Павлов.
