Раздърпани, странни плюшени мечета, изложени на природните стихии, често са закачани на покривите и фасадите на албанските къщи, независимо дали те са скромни или луксозни, тъй като се смята, че малкото животинче защитава техните обитатели от нещастия.
То ще защити моята къща от лоши погледи и ще прогони злото, което би се осмелило да се доближи до моето семейство, споделя Изет Сина, 51-годишен земеделски стопанин, който живее в Куч - малко село, разположено на около 30 километра северозападно от Тирана. Изет е убеден в това.
Нещастията в неговия живот, смъртта на жена му, проблеми с права за собственост, често срещани в Албания, земите му, наводнени от поройни дъждове - според него всичко се обяснява с лошите погледи на негови близки или съседи.
Причината за това е завистта, която предизвиква тази къща, която той е построил наскоро и с която този баща на седем деца е толкова горд.
Плюшеното мече ще го предпази от нови катастрофи, мисли Изет. Плюшени мечета, но също така и амулети или конски подкови са също начини за албанците да преодотвратяват злополуки.
Най-различни суеверия процъфтяха в страната през последните 20 години - нови като тези с плюшените мечета или прастари като амулетите или конските подкови, появявайки се отново въпреки близо половин век (1945-1992) комунистическа диктатура, която бе обявила безмилостна война на всички тези традиции, както и на религията.
Енвер Ходжа, който изолира албанците от останалия свят в продължение на десетилетия, се хвалеше дори, че е направил от Албания първата атеистична страна в света.
Рогата на овен, чесънът, червените знамена са също много високо ценени от албанците за предпазване от лоши погледи, отбелязва антропологът Афердита Онузи, която възприема своите сънародници като основно "разделени между религията и суеверието, вярата и агностицизма".
Социологът Зиди Дервиши обяснява това захласване по свръхестественото с чувството на несигурност и нестабилност на много хора в условията на значителни промени, които преживява Албания от двадесет години насам.
Страхът от непознатото, това усещане за безпомощност пред корупцията, която е много разпространена, отсъствието на закони тласкат много хора да намерят убежище в суеверията, обяснява той. Когато не става дума за магьоснически практики...
В скромното си жилище в дъното на уличка в периферията на Тирана Мерем Чоба, жена на около 40 години с изрусени коси, приема ежедневно много нещастни хора.
Този ден около десет души чакат реда си под лъчите на силно слънце. Повечето от тях са жени с деца.
Един млад мъж също търпеливо чака. Впечатлението е за голяма безиходица, за хора, безсилни пред безработицата, семейните драми, здравословните проблеми.
За да се предпазят децата, бременните жени, пътниците и държавниците, трябва да имат три зърна кафе, изсушена змийска глава или сол, уточнява Мереме, която говори с писклив глас.
Изброените хора имат избор: да държат необходимите предмети в домовете си или да ги носят със себе си.
Мереме драска върху парче хартия загадъчни знаци. Пак, за да прогони злите духове. Тя казва, че приема пари, само ако хората желаят това.
Мереме обяснява, че е изпратена от Бог, за да помага на хората. Кой Бог? Тя избягва да даде отговор. "Има един Бог за всички", казва тя.
