С лед повече от десетилетие на власт като министър-председател, Реджеп Тайип Ердоган обяви, че ще се кандидатира за президент.
Той възнамерява да превърне тази роля в най-могъщата професия в Турция – стъпка, която неговите поддръжници подкрепят и от която противниците му се страхуват, пише Шабтай Голд от ДПА.
Турският премиер се стреми да влезе в историята, ставайки
първият пряко избран президент на Турция
(изборите през август ще бъдат първите преки президентски избори в историята на републиката). Според някои той таи надежда да стане еквивалента на Мустафа Кемал Ататюрк на XXI век.
Съобщението, че Ердоган се кандидатира за президент, бе посрещнато с широка подкрепа сред членовете на неговата управляваща „Партия на справедливостта и развитието“ (ПСР), чиито членове крещяха: „Ние се гордеем с теб“, на пищно тържество в Анкара. Под често твърдата ръка на управление на Ердоган неговата партия не е изгубила нито едни избори или референдум от създаването си и често разчита на икономическия растеж на страната по време на управлението ѝ, за да спечели нови избиратели. Въпреки опитите за поставяне на партията извън закона заради ислямистка идеология, подкрепата за ПСР се увеличава.
В речта си Ердоган подчерта, че се бори за „нова“ Турция и
определи опонентите си като недемократични и нерелигиозни.
Партията обаче, и особено Ердоган, също станаха обект на критики в последните месеци и премиерът бе обвинен в нарастващ авторитаризъм и неприемащ чужда критика. Партията на Ердоган е обвинявана, че е дала заден ход за някои реформи, започнали от първото ѝ избиране през 2002 г. „ПСР се демократизира, но сега има обрат. Тя не е по-демократична от първите си години“, казва Ейтен Махчупиян, турски политически анализатор.
След като спечели местните избори, Ердоган се зарече, че ще преследва „до дупка“ враговете си. „Те ще си платят за това“, каза Ердоган на аплодиращите го поддръжници. Резкият му език предизвиква презрение в опонентите му, но често му служи и като средство за обединяване на поддръжниците му. Махчупиян смята обаче, че има моменти, когато
дори Ердоган чувства, че е прекалил.
„Той чувства, че трябва да промени стила си. Ако стане президент, със сигурност ще го промени. Не може да имаме президент, който да говори така“, казва той.
Дали наистина Ердоган ще промени методите си, остава да видим. Едно обаче е ясно: той цели да бъде първият избран от хората президент и да промени предимно представителната функция в изпълнителна власт. Основателят на модерна Турция Ататюрк наложи светската република и предпази страната от това да стане колония на западните сили след рухването на Османската империя. Неговото лице е поставено на всяка банкнота, уличен стълб и обществена сграда.
Ако Ердоган спечели втори мандат, той ще бъде президент на Турция през 2023 г., когато ще бъде отбелязана стогодишнината от раждането на модерната република.
Основен опонент
на премиера на изборите ще бъде кандидатът на двете основни опозиционни партии в Турция – Народнорепубликанската и Партията на националистическото действие – бившият генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество Екмеледин Ихсаноглу.
Ихсаноглу е 70-годишен интеректуалец, смятан за умерен, но недостатъчно познат на обществото.
Новината за кандидатурата на Ердоган за президентските избори през август беше
съобщена и коментирана и от чуждестранните медии.
„Фаворит на изборите е Ердоган", пише британският печат. „Файненшъл таймс“ посочва, че кандидатурата на премиера за президент е била обявена след продължили месеци спекулации. Според изданието Ердоган е фаворит за поста, като проучванията показват, че той ще получи над 50% от гласовете.
Би Би Си отбелязва, че Ердоган ще се съревновава да стане първият избран от народа президент на Турция, както и че неговата ПСР е печелила последователно шест пъти парламентарни и местни избори и се ползва със солидната подкрепа на работническата класа.
Германското сп. „Шпигел“ пише, че Ердоган иска да остане на върха на държавата след приключването на мандата си и изглежда ще успее да го направи. Изданието добавя, че е възможно Ердоган да спечели изборите още на първия тур, а по отношение на съперника му – кандидата на опозиционните Народнорепубликанска партия и Партия на националистическото действие Екмеледин Ихсаноглу, „Шпигел“ пише, че е „по-малко харизматичен“.
В. „Цайт“ също коментира, че Ихсаноглу има по-малък шанс от Ердоган и припомня, че на тези избори за първи път около 2,5 млн. турски избиратели, живеещи в чужбина, ще имат право на глас.
„Още пет години Ердоган ще определя съдбата на страната. Нещо повече, като президент той иска да използва и някои правомощия, например правото да участва в заседания на кабинета“, посочва в. „Билд“.
„Ердоган желае да управлява най-малко още пет години“ (в. „Фигаро“) и „Ердоган има голям шанс да спечели изборите, а ако това стане, той ще бъде най-дълго управлявалият Турция човек след Ататюрк“ (телевизия „Франс 24“) са част от коментарите на френските медии.
„Силният мъж на Босфора и най-влиятелната фигура на Република Турция“ – така е определен турският министър-председател Ердоган от австрийския в. „Куриер“.
„Ще бъде отворена нова страница в турската история“, посочва РИА Новости, а руският в. „Комерсант“ нарича премиера „най-брилянтният политик на Турция“.
