Югоизточна Европа - младото и динамично лице на ЕС

Д�ж �жавните и правителствени ръководители на страните-участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) заявиха на днешната си среща в Истанбул желание да сложат край на вековните си вражди и да станат "младото и динамично лице" на Европейския съюз.

"Балканите са неделима част от Европа в исторически, географски и културен аспект", заяви турският президент Абдуллах Гюл при откриването на форума.

В обща декларация държавните и правителствени ръководители подчертаха "ангажимента си към европейската и евроатлантическата перспектива на Югоизточна Европа, които са най-добрият начин за гарантиране на мира и стабилността, както и за икономическото развитие на региона".

В срещата участваха президентите на България Георги Първанов, на Босна и Херцеговина Харис Силайджич, на Черна гора Филип Вуянович, на Румъния Траян Бъсеску, на Сърбия Борис Тадич, на Словения Данило Тюрк, на Хърватия Иво Йосипович и на Албания Бамир Топи, както и премиерите на Гърция Георгиос Папандреу и на Македония Никола Груевски. Молдова е представена от вицепремиера и външен министър Юрие Лянка.

Косово не беше представено на срещата.

Страните

осъдиха в общата си декларация неотдавнашния рейд на Израел срещу хуманитарна флотилия,

плаваща към ивицата Газа, когато загинаха осем турски и един американски гражданин от турски произход.

Страните настояха за "безпристрастно, независимо и заслужаващо международното доверие разследване" по случая.

Българският президент Георги Първанов подчерта, че именно тук, на Балканите, се очаква следващият етап на разширяване на Европейския съюз, съобщи прессекретариатът на президента.

Първанов отбелязал със задоволство напредъка на двете страни - Турция и Хърватия, преговарящи за пълноправно членство, както и успешното изпълнение на ангажиментите по Споразуменията за асоцииране и стабилизиране на Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония.

Българският президент акцентирал върху премахването на визите като пречка за свободно общуване между хората в европейското пространство и напомни, че България бе един от инициаторите на процеса на визова либерализация между ЕС и страните от Западните Балкани.

Георги Първанов предложи

общата кандидатура на балканското фолклорно музикално богатство

да бъде представена за включване в Списъка на нематериално наследство на ЮНЕСКО.

Президентът на Сърбия Борис Тадич призова Европейския съюз открито да каже на неговата страна, "без да дава извинения", дали иска Сърбия да се присъедини към блока от 27 страни или не.

"Ние не искаме да бъдем използвани като претекст да не се прави абсолютно нищо", заяви сръбският държавен глава.

Критиките на Тадич прозвучаха въпреки уверенията, дадени от ЕС по-рано този месец, че вратите остават отворени за Хърватия, Сърбия, Албания, Косово, Македония и Черна гора, ако те изпълнят критериите за присъединяване.

Но Тадич не пропусна да заяви, че Сърбия никога и при никакви обстоятелства няма да признае едностранната декларация за независимост на Косово.

От името на домакина Турция президентът Гюл заяви: "Решени сме да увенчаем с членство в ЕС това сътрудничество, което възнамеряваме да развиваме въз основа на споделяните ценности. Искаме ЕС да подкрепи членството на страните и да се въздържа от стъпки, които биха отложили процеса".

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле оцени

прогреса, постигнат от Турция,

но подчерта необходимостта да се реши проблема с разделението на Кипър.

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обаче бе емоционално остър и обвини "някои европейски страни", че не помагат достатъчно на Турция в борбата й с кюрдските бунтовници.

Ердоган говори на обед, на който бяха поканени държавните и правителствени ръководители на страните-участнички в ПСЮИЕ. Той заяви, че някои страни не прекъсват каналите за финансиране на терористичната организация, толерират пропагандната й машина и не предават на Турция престъпниците.

Ердоган напомни, че сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) обявена за терористична структура от Турция и от ЕС, представлява голяма заплаха не само за неговата страна, но и за балканските държави и за Европа.

"Огънят, който днес изгаря мен, утре ще гори вас", предупреди Ердоган,

който каза, че става въпрос не само за тероризма, но и за организираната престъпност и наркотрафика.

Сигурността на Европа и на Балканите започва от Хаккяри (провинция в Източна Турция където в събота терористите убиха 11 войници).

"Знайте, че като не гарантирате сигурността там, не защитавате и Европа. За да не се случи нов Мадрид, нов 11 септември, трябва да се окаже на Турция съществена подкрепа в борбата с тероризма", подчерта турският премиер.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че страната му би искала да види Турция и всички балкански страни като "част от ЕС".

Президентът на Черна гора Филип Вуянович пое председателството на организацията на ротационен принцип и беше одобрено назначаването на Хидо Бишчевич за генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество за периода до 31 декември 2012 г.