Четири модела за (не)признаване на Косово

Д ве диаметрално противоположни послания на двама високопоставени официални представители на Австрия и Германия, изпратени миналата седмица, са още една притурка към несигурността около Косово, пише сръбското издание „Блиц“ (Blic).

Първият от тях, австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе заяви, че косовският проблем не може да бъде решен едностранно и припомни, че в опозиционните си дни е критикувал решението на Австрия да признае Косово.

Вторият – досегашният германски министър на външните работи Зигмар Габриел открито заяви, че Сърбия би трябвало да признае Косово, предлагайки модела на двете Германии като основа за бъдещо сътрудничество между Косово и Сърбия.

Mюсюлманите в Сърбия поискаха нова автономия

Русия и Турция си поделят Балканите, ЕС мълчи

Какво предвижда нов план на САЩ за Западните Балкани

Професорът по международно право в белградския юридически факултет Боян Милисавлевич обясни какво подразбира този модел. „Това означава договор на две държави – двете да бъдат равноправни членки на ООН. Западна Германия, която никога не призна Източна Германия, и Източна Германия се договориха след повече от две десетилетия, през 1972 г. двете, като самостоятелни държави, да станат равноправни членки на ООН“, каза пред медиите Милосавлевич след изявлението на Габриел.

Но професорът не посмя да предвиди дали такъв модел би бил подходящ за Сърбия и Косово: той очаква

„някакъв консенсус в близко бъдеще“,

но засега не вижда знаци, които да подскажат какъв ще бъде той. „Всички наши модели, за които се говореше най-често през последните години, би трябвало все пак да преминат и през практическа, а не само теоретична проверка“, смята Стефан Сурлич от Факултета по политически науки в Белград.

Макар моделът на двете Германии или замразеният кипърски конфликт да изглеждат примамливи, все пак става дума за напълно различни исторически и геополитически случаи. Споразумението за двете Германии имаше временен характер, докато народът не се обедини и не възобнови единна Германия.

Решението на кипърския проблем не се вижда на хоризонта и е дълбоко обвързано с отношенията Турция – ЕС. Косово не може да се сравнява с другите модели и е необходимо Белград и Прищина да намерят решение, което да бъде единствено, казва Сурлич за „Блиц“.

Две Германии

Западна и Източна Германия, държави, възникнали след Втората световна война по време на блоковото разделение на света, не са се признавали взаимно, но бяха членки на Обединените нации и не се блокираха взаимно. Този модел е най-странният от всички съществуващи. Той се споменаваше по време на преговорите за Косово още през 2007 г., когато го постави представителят на ЕС в посредническата тройка Волфганг Ишингер, а сега все по-често се чува от западни политици и експерти по Западните Балкани. Последният от редицата официални лица, които говориха за него, е Зигмар Габриел, досегашен министър на външните работи на Германия. Този модел обаче не получи топъл прием в Белград (преди всичко защото е съпътстван от становището, че Сърбия би трябвало да приеме реалността на косовската независимост).

Реален съюз

Едно от редките предложения за решение на косовския въпрос, което привлече вниманието на президента Александър Вучич от началото на вътрешния диалог, е това, който изнесе Владан Кутлешич, професор във факултета по бизнес и право на университета Унион. Той обяснява, че реалният съюз би означавал „съюз“ на независими държави Сърбия и Косово, които обаче ще останат взаимно свързани.

Това би било митнически съюз, с единен пазар и единна парична политика, което е важно за Сърбия, тъй като нашите продукти продължават най-много да се купуват в Косово и Метохия. Най-близък пример за такъв съюз беше общността Сърбия и Черна гора. Такъв модел предлолага политическа и териториална автономия за сърбите от Северно Косово и персонална автономия (езикова, религиозна, културна) за сърбите от юга. Автономия биха получили и православните манастири.

Ердоган – страх за Балканите и проблем за НАТО

Тачи: Идва историческо споразумение между Косово и Сърбия

Разграничение

За идеята за разграничение в публичното пространство най-гласно се застъпва министърът на външните работи Ивица Дачич. Тя е относително проста – трябва да се направи разграничение „кое в Косово е сръбско, а кое албанско“, както казва Дачич. Това е единственото възможно трайно компромисно решение в предстоящия диалог за Косово и Метохия, със специален статут за нашите църкви и манастири и със Съюз на сръбските общини в южната част на Косово, заяви министърът в авторски текст за „Блиц“ през юли миналата година.

Лидерът на Социалистическата партия на Сърбия застъпва това становище вече години наред, от 2011 г., когато участваше във властта заедно с коалицията около Демократическата партия. Той и тогава говореше, че е най-логично териториите, които са населени със сърби, да останат в Сърбия, докато тези, които са под контрола на албанците, би трябвало да се „отделят“.

Кипърски модел – замразен конфликт

Този модел би представлявал всъщност замразен конфликт между две скарани етнически групи, при което те биха се признавали една друга дотолкова, доколкото това е необходимо за нормалното функциониране на територията, но на практика биха съществували две паралелни системи.

Най-силен привърженик на тази теория беше Оливер Иванович, който под кипърски модел разбираше приемане на Сърбия, когато му дойде времето, заедно с Косово в ЕС, като на територията на Косово не се приема европейското законодателство до окончателно споразумение между Сърбия и косовските албанци. Според тази визия мисията ЕУЛЕКС би останала в Косово. Президентът Вучич обаче каза, че един замразен конфликт, който би продължил още 100 или 200 години, не е подходящо решение.

Моделът на Хонконг

Един от първите модели, който сръбската страна, тогава ръководена от Воислав Кощуница, предложи на международния фактор още през 2007 г. Според него Косово би получило най-голяма възможна автономия, но в рамките на Сърбия. Моделът Хонконг няма да бъде окончателен, а по някакъв начин ограничен до двадесетина години. Косово никога не е било дори близо до приемане на такава визия на сръбската страна, но и международната общност не го прие с въодушевление.

Косово обяви независимост през 2008 г. и беше признато от над 100 държави по света, включително и от големи западни сили. Пет държави от ЕС (Румъния, Кипър, Гърция, Словакия и Испания) обаче не признават Косово за суверенна държава, което усложнява опитите на блока да заеме единна позиция.    

Преди седмица президентът на Косово Хашим Тачи каза пред агенция Ройтерс, че очаква споразумение със Сърбия в рамките на година и че това ще доведе до членство на Косово в ООН. В замяна някои от съюзниците на Вучич призоваха Косово да бъде разделено, като Сърбия вземе северната част, населена със сръбско малцинство.

Сръбският президент Александър Вучич обаче беше категоричен, че Сърбия няма да подкрепи пълното признаване на независимостта на Косово в замяна на членство в Европейския съюз, така че единствено постигането на компромис може да спре превръщането на въпроса за статута на Косово в "замразен конфликт" в продължение на десетилетия, каза сръбският президент Алекандър Вучич, цитиран от Ройтерс.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.