Български евродепутати сезират ЕК за македонски филм

Е�о �одепутатите Евгени Кирилов, Андрей Ковачев и Станимир Илчев изпратиха писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле във връзка с манипулации във филма"Трето полувреме", сниман в Скопие.

Това съобщи агенция "Фокус". Евродепутатите възнамеряват да сезират организациите, участващи в реализацията на филма за Втората световна война "Трето полувреме".

"Ще настояваме те да оттеглят финансовата си подкрепа за филма или да гарантират, че сценарият му ще бъде променен така, че да не съдържа исторически манипулации, които подклаждат език на омраза срещу съседни страни", се казва в писмото. В него се посочва:

"В последно време до нас достигнаха сигнали от много граждани и неправителствени организации, алармиращи за нови опити на Република Македония да манипулира историята на Балканите, както и за държавно провеждано насаждане на омраза спрямо съседните на Република Македония страни, и в частност спрямо България."

В момента в Република Македония се снима международната ко-продукция "Трето полувреме". Действието се развива по време на Втора световна война. Според информацията, с която разполагаме, сценарият на филма явно насажда омраза срещу България особено сред младежите, пишат депутатите.

Очевидно отново ставаме свидетели на един от многото случаи на

насърчаване изграждането на македонска идентичност чрез исторически фалшификации.

В своя брой от 22 октомври 2011 г. македонският ежедневник "Вечер" съобщава, че филмът има бюджет от 2 150 000 евро. Според Министерството на култура на Република Македония ко-продукцията, обявена за "проект от национален интерес", е получила съществена държавна субсидия от 1 000 000 евро както и 500 000 евро от Македонския филмов фонд.

Генерален спонсор на филма е Спаркасебанк, Македония (АД). Фондът "Холокост срещу евреите от Македония" и Македонската еврейска общност също имат финансово участие.

Тази политика на Република Македония пряко противоречи на нашите европейски ценности, както и на текстовете на две резолюции на Европейския парламент.

Вярваме, че мнозинството македонски граждани не споделят държавно провежданата политика, използваща езика на омразата за утвърждаване на национална идентичност в Република Македония за сметка на Република България, пишат тримата български евродепутати. Те припомнят, че

България е съседна страна, която винаги е подпомагала Македония по пътя й към европейска интеграция,

както и че именно тя първа призна официално независимостта на македонската държава през 1992 г.

Ето защо очакваме да поставите въпроса за използването на езика на омразата срещу България (в този филм, в проекта Скопие 2014 г и др.) в официалните Ви контакти с македонските институции по повод процеса на присъединяване на Република Македония към Европейския съюз", се казва в писмото, подписано от евродепутатите Евгени Кирилов, Андрей Ковачев и Станимир Илчев.

Тримата цитират Резолюция на ЕП от 10 февруари 2010 г. по доклада за напредъка на Република Македония през 2009: "Призовава органите на Република Македония да вземат необходимите мерки, за да се премахнат условията за подбуждащи омраза изказвания, свързани със съседни държави-членки на ЕС, в средствата за масово осведомяване и сходните твърдения в учебниците".

Цитирана е също Резолюция на Европейския парламент от 7 април 2011 г. по доклада за напредъка на Република Македония през 2010: "Призовава правителството да засили всеобхватния диалог между етническите общности ..., както и да се въздържа от действия и инициативи, насочени към засилването на националната идентичност за сметка на останалите общности".

В същия документ е записано също, че се "установява липса на напредък в съвместното тържествено отбелязване на исторически събития, споделяни със съседните държави-членки на ЕС, с цел допринасяне за по-добро разбиране на историята и добросъседски отношения, както е подчертано в предишния доклад."

Там ЕП настоятелно призовава за въвеждането в училищата на учебници, в които няма идеологически тълкувания на историята. Подчертава и значението на добросъседските отношения и разбирането на чувствителните за съседните държави-членки въпроси в този процес.

Призовани са правителствата да избягват жестове и пораждащи спорове действия и изявления, които могат да имат отрицателно отражение и да предизвикат напрежение в добросъседските отношения.