На брега на Дуръс в Албания Схерия Демири пържи картофи в кухня на ресторант, който се помещава в... бункер.
Клиентите му седят навън пред старото укрепление и чакат от "прозореца" на картечното гнездо да им бъде сервирано. Всичко това става пред бетонния бункер - символ на управлението на Енвер Ходжа.
Демири обяснява, че всичко е започнало от нуждата бункерът да се превърне в малко заведение с парите, които е имал, като изтъква, че не е било възможно самото укрепление да бъде преместено другаде, за да се ползва за привличане на клиенти.
От 1960 г. до 1985 г. по нареждане на Енвер Ходжа в Албания са били построени 750 хил. бункера. Комунистическият диктатор е бил завладян от фикс идеята, че НАТО някой ден ще нахлуе в Албания.
Директорът,
отговарящ за културното наследство в
албанското министерство на културата
Олс Лейф, казва, че "има идея тези
бункери да бъдат запазени, за да се
съхрани
наследството от една друга епоха и то да бъде изследвано от бъдещите историци".
Повечето от бункерите в Албания са малки по размери, но разполагат с подземни галерии, простиращи се на голяма площ.
В село Линца, извън столицата Тирана, обаче има един голям бункер, изграден от 8000 тона цимент и 4000 тона стомана.
Албанците, които са свикнали с присъствието на бункерите, не отдават значение на тях и на възможността да бъдат използвани, тъй като просто смятат, че те са останки от миналото и част от пейзажа.
На туристите обаче бункерите действат другояче и им дават съвсем друга представа. Ставри Кифлингу, собственик на туристическа агенция, обяснява, че туристите са изненадани от големия брой укрепления по крайбрежните райони на Албания.
Самият той казва, че организира екскурзии, включващи посещения на места с бункери, тъй като
има голям интерес.
Някои движения на бивши политически затворници вече изразиха недоволство от това, че на въпросните бункери се отдава такова специално внимание.
Специалисти обаче преценяват, че запазването им означава запазване и съхранение на наследството от една друга епоха.
Маркс Мело, архитект и художник, който през 1978 г. е бил осъден на осем години затвор за следваните от него "модерни" тенденции в творчеството си, заяви, че въпреки тъжните спомени, които навяват тези бункери, те все пак са част от трагичното минало на страната и че трябва да бъдат съхранени.
Самият той е на мнение, че ако бункерите бъдат разрушени, Албания ще загуби жизнено доказателство от тъмния период на историята си и добавя, че страната му ще допусне същата грешка, която е направил и Енвер Ходжа, когато е унищожил всички паметници, които не са му харесвали.
