П резидентът на САЩ Барак Обама информира Конгреса, че възнамерява да извади Куба от американския списък на държави, които подкрепят тероризма, премахвайки една от основните пречки пред възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни, предаде ДПА.
Решението на Обама идва три дни след историческата му среща с кубинския лидер Раул Кастро в Панама.
„Кубинското правителство оценява справедливото решение на президента на САЩ да извади Куба от списък, в който тя никога не е трябвало да бъде включвана, особено като се има предвид, че нашата страна е била жертва на стотици актове на тероризъм, които са отнели 3478 човешки живота и са осакатили 2099 граждани“, заяви Жозефина Видал, шеф на отдела за САЩ в кубинското външно министерство.
Куба беше включена през 1982 г. в списъка, в който в момента влизат Иран, Сирия и Судан.
Хавана настояваше за изваждането си от там преди пълното възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ и откриването на посолства.
Писмото на Обама до Конгреса уверява, че кубинското правителство „не е осигурявало каквато и да било подкрепа на международния тероризъм“ през последните шест месеца и че правителството „е дало уверения, че няма да подкрепя актове на международен тероризъм в бъдеще“.
Говорителят на Белия дом Джон Ърнест каза, че Държавният департамент препоръчва изваждането на Куба от списъка въз основа на преглед, който е включил и разузнавателната общност.
Конгресът има 45 дни да оспори решението, а Обама има право да наложи вето на становището му,
пояснява ДПА.
Сенатор Марко Рубио, републиканец от Флорида, който обяви кандидатурата си за президентската номинация през 2016 г., не е съгласен с предложението на Обама.
Рубио, който е син на кубински имигранти, каза, че САЩ трябва да държат на спазването на човешките права в Куба, Венецуела и Никарагуа. Конгресменът от Републиканската партия Джейсън Чафец изрази тревога от подкрепата на Куба за тероризма в Колумбия и Венецуела, и допълни, че Конгресът трябва да види докладите на разузнаването, включени в прегледа на Държавния департамент.
На срещата на върха на двете Америки през почивните дни
Обама подчерта, че с Куба все още имат „дълбоки и съществени различия“.
Американски преговарящи са настояли въпросите за човешките права в Куба да бъдат включени в разговорите за нормализиране на отношенията.
Джон Ърнест обаче заяви, че различията, които Вашингтон все още има с Хавана, са „извън критериите“, важащи за изваждането на страната от списъка.
Обама и Кастро отвориха пътя за възстановяване на отношенията между двете държави през декември след размяна на затворници. Решението дойде след 18 месеца тайни преговори.
Макар че Куба има дългогодишна история в подкрепа на бунтовническите движения в Латинска Америка и Африка, страната на практика отдавна се дистанцира от въоръжената борба, отбелязва ДПА.
Санкциите, които следват от присъствието в списъка, са имали слаб ефект в Куба, тъй като
комунистическият остров е подложен на строги икономически и търговски санкции от САЩ още от началото на 60-те години.
Присъствието в списъка обаче ограничава чуждестранните инвестиции в Куба и изваждането на страната от него е важно не само за международния имидж на Куба, но и за привличането на повече средства от чужбина за развитие на нейната икономика, посочва ДПА.
Според проучване от януари 63% от американците одобряват решението за установяване на дипломатически отношения с Куба. Само 32% смятат, че Куба ще стане по-демократична държава през следващите няколко години.
Хавана беше включена в черния списък през 1982 г. от президента Рейгън, който
обвини Куба, че подпомага баската сепаратистка организация ЕТА и колумбийските партизани от ФАРК.
Баската групировка вече прекрати всякаква терористична дейност, а ФАРК от две години води в кубинската столица мирни преговори с колумбийското правителство, припомня френският в. „Фигаро“.
Изваждането на Куба от списъка беше препоръчано от Държавния департамент, посочва в. „Монд“.
Ползите от започналото сближаване между САЩ и Куба вече са видими.
Броят на чуждестранните туристи в Куба от началото на годината е колкото за цялата 2014 г. Жителите на Хавана казват, че почти всички хотели в столицата са били резервирани за Великденските празници, посочва в. „Гардиън“.
