П резидентът на САЩ Барак Обама обнародва закон, ограничаващ следенето, осъществявано от американската Агенция за национална сигурност, съобщи Франс прес.
Подписаният от Обама закон има за цел да ограничи програмата на АНС по
събиране на метаданни от телефонни разговори (час на обаждането, продължителност на разговора, набран номер).
Това беше една от най-критикуваните мерки от т.нар. „Пейтриът акт“, приет след атентатите от 11 септември.
С 67 срещу 32 гласа Сенатът одобри по-рано нормативния акт, а преди месец зелена светлина даде и Камарата на представителите.
Законът ще прехвърли на телекомуникационните компании отговорността да събират данните, до които властите ще имат достъп само със съдебно решение.
Текстът предвижда да бъде дадено отново право на АНС да следи и подслушва т.нар. „вълци единаци“ – лица, които са заподозрени, че готвят самостоятелно атентати и други действия, които застрашават сигурността.
Досегашната система на масово следене от страна на АНС беше разобличена от бившия сътрудник на агенцията Едуард Сноудън
през 2013 г., заради което програмата бе подложена на много критики.
АНС преустанови напълно събирането на метаданни в полунощ на неделя срещу понеделник, защото изтече действието на раздел 215 на „Пейтриът акт“, който обосноваваше юридически това събиране.
Отдавнашната борба в Конгреса за правото на личен живот и наблюдението приключи, след като Сенатът гласува да се ограничи събирането на метаданни за телефонни разговори на американците, което е първото сериозно ограничение на правото на властите да шпионират след атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ.
Така в. „Уолстрийт джърнъл“ коментира приетия снощи закон, ограничаващ правомощията на Агенцията за национална сигурност (АНС) за следене и подслушване.
Лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл заяви, че законът подкопава сигурността на САЩ и може да попречи на разузнавателните агенции в осуетяването на атентати. Американският съюз за граждански свободи на свой ред изрази мнението, че законът не ограничава достатъчно правомощията за подслушване на правителството. И двете страни обаче са съгласни, че приемането му е
важно събитие в дебата за сигурността и свободите,
започнал след разкритията на бившия сътрудник на АНС Едуард Сноудън, пише британският „Дейли телеграф“.
Близо половината от републиканците в Сената подкрепиха закона, припомня в. „Вашингтон таймс“.
Законът има и подкрепата на разузнавателната общност, която увери Конгреса, че може да работи с данни, събирани от телефонните компании, без възможностите ѝ за действие да намалеят значително.
Приемането на закона обаче
ще означава подновяване на същата програма, която той цели да премахне,
отбелязва в. „Гардиън“. АНС беше спряла масовото събиране на телефонни данни на 31 май поради правната несигурност. Тъй като законът обаче въвежда шестмесечен „преходен“ период, преди събирането им да премине в ръцете на телефонните компании, програмата сега ще започне отново, за да бъде прекратена отново през септември.
Рестартирането е било потвърдено пред в. „Гардиън“ от високопоставен правителствен служител.
