Мн ни експлозии, предизвикани от разтопен алуминий от самолетите, влязъл в контакт с вода от противопожарните системи, са последната теория за причините, довели до срутването на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.
Теорията е на Кристиан Сименсен, учен от независим институт за технологични изследвания, базиран в Норвегия (SINTEF).
Неговото е едно от многото независими изследвания на трагичните събития отпреди десет години, повечето от които се подценяват като "конспиративни".
Ако предположенията ми се окажат верни, тонове от разтопения метал би трябвало да са изтекли в кулите, реагирайки с няколкостотин литра вода, обяснява Сименсен.
От други такива бедствия и експерименти в алуминиевата индустрия се знае, че
подобна химическа реакция води до мощни експлозии
Огромната тежест на горните етажи пък е достатъчна да "смаже" долната част на сградите, изложи теорията си ученият по време на технологична конференция в Калифорния миналата седмица.
Малко преди колапса на двата небостъргача, в сградите, по сведения на редица очевидци, са се чули силни взривове. За Сименсен те биха могли да се окажат ключа към обясняването за случилото се.
Редица независими изследвания не приемат официалното обяснение (прегряване и поддаване на носещите стоманени колони в центъра на сградите), а търсят по-дълбоко причините за инцидента, като някои дори допускат властите сами да са заложили взривове в сградите.
Алуминиевата индустрия е докладвала за над 250 експлозии от 1980 г. насам, посочва Сименсен.
В един от случаите - контролиран опит, извършен от "Алкоа алуминиум", 20 кг разтопен алуминий са взаимодействали с 20 л вода, както и с малко количество ръжда. Последвалата експлозия е разрушила цялата лаборатория и оставила кратер от 30 м в диаметър.
За сравнение, по изчисленията на специалистите самолетите са "вкарали" 30 тона алуминий във всяка една от кулите - количества,
достатъчни да сринат цели части от тях при контакт с вода
Това би довело до рухването на горните етажи върху долната част на сградите - тежест с ефект като на доминото. Тази теория обяснява и вътрешните експлозии.
Сименсен предполага, че двата самолета, блъснали се в сградите, веднага са били "заклещени в капана" на силно изолиращ слой от разрушените материали.
Отломките, особено мазилката, която блокира топлината, са способни да образуват истински щит, същевременно създавайки супергореща зона, като фурна, около самолетите, нагряти и от горящото гориво, обяснява ученият.
Алуминиевите сплави, които във фюзелажите съдържат и магнезий, се топят при 660 градуса по Целзий, а изложени на 750 градуса буквално стават "течни като вода".
Този разтопен метал може след това да е изтекъл
надолу по стълбищата и пролуките в сградата, влизайки в химическа реакция с водата от противопожарните системи.
Контактът веднага вдига температурите с няколкостотин градуса, като в този процес се освобождава водород. Подобни реакции са още по-унищожителни в присъствието на ръжда и други катализатори, които могат допълнително да качат градусите до над 1500.
Период на топене от 30 до 45 минути би се вързал точно с времето на експлозиите и последвалото срутване на сградите предвид времето на удара на самолетите в тях, убеден е Сименсен.
Той се надава ако теорията му се окаже вярна, тя да послужи за предотвратяването на други подобни трагедии по света.
Кристиан Сименсен представя всичките си изчисления и данни в статия, публикувана в журнала Aluminium International
Today.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
