Всичките пет небостъргача трябваше да бъдат готови до началото на следващото десетилетие.
На мястото на разрушения Световен търговски център
трябваше да се издигат най-високите сгради в града, подредени в спирала, символизираща факлата на Статуята на свободата.
Те трябва да оформят огромен мемориален комплекс в парк с дървета, в който също така ще бъдат изградени театър и транспортен терминал с издигнати нагоре крила - един от няколкото символа на предизвикателство към терористите, които разрушиха стария комплекс с наземна площ 6,5 хектара за по-малко от два часа.
На това място сега се издига неколкоетажен лабиринт от бетон и стомана, който, гледан откъм входа, наподобява покривите на подземен град.
Внушителният план, представен преди шест години, все още не е реализиран. А докато най-символичните парчета от пъзела на Кота нула придобиват форма, става все по-ясно, че за завършването на целия грандиозен проект ще бъдат необходими десетилетия, ако това въобще някога се случи.
Вики Купър изпитва смесени чувства, докато наднича през оградата на зловещия североизточен ъгъл - парцела, запазен за небостъргач, за чието финансиране в момента се води арбитраж. Историята му е "твърде тъжна, за да може изобщо да се мисли за напредък", смята 48-годишната застрахователка от Остин, Тексас.
"Малко съм изненадана - мислех, че тук вече има нещо построено", добавя тя. Кога ще се случи това? Вече е осмата годишнина от терористичните нападения от 11 септември, а все още няма твърда дата за завършването на тази офис-сграда, нито на другите две, които трябва да оформят облика на комплекса от изток. Само една вече се строи."
Инвеститорът Лари Силвърстийн се обърна към арбитър, за да предоговори условията на договора за наем с правителството, което притежава парцела, след няколко месеца безплодни преговори.
Анализ от това лято, поръчан от Транспортните власти на Ню Йорк и Ню Джърси, предвижда, че за третата кула на Силвърстийн няма да се появи пазар до 2030 г.
Петата кула от спиралата рядко се споменава като реализируема. Запазеният за нея терен все още е зает от небостъргач, замърсен с токсични останки от атентатите.
Разглобяването му се забави, след като през 2007 г. двама пожарникари загинаха в пожар в сградата.
За центъра за изкуства все още няма нито готов проект, нито пари, нито достатъчен обществен натиск.
От проучване от миналия месец става ясно, че повече от половината имащи прави на глас в Ню Йорк смятат, че
възстановяването не върви добре.
Повече от 60% не вярват, че проектите с най-висок приоритет - 541-метровата Кула на свободата и паметника на жертвите от 11 септември - ще бъдат завършени в обявените срокове.
Проучването е осъществено от университета "Куинипек" сред 1290 души. Допустимата грешка е около 2,7 процентни пункта. Общественото съмнение не изненадва изпълнителния директор на Транспортните власти Крис Уорд.
"Единственият начин да излекуваме този скептицизъм е да изпълним това, което изпълняваме в момента", каза той, докато около 1000 работници се трудят на строителния обект.
Основата на Кулата на свободата се издига на височина от няколко етажа над улицата. Вече се работи по една от кулите на Силвърстийн и по подземните елементи на транспортния терминал на стойност 3,2 милиарда долара. Част от парцела ще бъде заета от мемориалния комплекс с двата басейна и площадките, някои от които ще достигат от нивото на улицата до 21 метра под земята.
"Това не е яма", твърди Уорд, "това е усещане за прераждане".
Проектът на Даниел Либескинд (daniel-libeskind.com)
беше избран в началото на 2003 г. в атмосфера на несдържан оптимизъм. Властите се изказаха ласкаво за дръзкия символизъм на проекта и визията за оживен бизнес-център, съчетан с магазини, ресторанти и центрове за изкуство, който да поправи счупения хоризонт и да почете паметта на почти 2800-те загинали.
За Либескинд това е било и си остава една "ясна и завършена визия". "Моите надежди и моята визия не са се променили", каза той в интервю миналата седмица. "В основата на желанието ми да направя това е стремежът да създам един вдъхновяващ комплекс, който утвърждава американските ценности".
Политическите препирни, техническите усложнения и рецесията избутаха датите за завършване назад във времето и увеличиха предвижданите разходи с милиарди долари в сравнение с момента, в който проектът беше одобрен.
Миналата есен транспортните власти промениха срока и заявиха, че мемориалният комплекс, Кулата на свободата и транспортният терминал ще отворят врати между 2011 и 2014 г.
Уорд смята, че четирите офис сгради, три от които са планирани от Силвърстийн, ще бъдат построени, когато осакатената икономика, която лиши съществуващите сгради от търговска площ в града, позволи това.
Председателят на Законодателното събрания на щата Ню Йорк Шелдън Силвър, в чийто избирателен район се намира Кота нула, смята, че е изключително важно да се построят всички запланувани офис-сгради и отбелязва, че терористите умишлено са ударили финансовата столица на САЩ.
"Преди осем години ние дадохме обещание, че на мястото на разрушените сгради ще издигнем един комплекс, по-голям и по-добър отвсякога. Ако се откажем от намерението си, ще отправим ужасно послание", заяви той.
Силвърстийн, който нае сградите шест седмици преди атентатите, смята, че забавянето, за което според него са отговорни транспортните власти, е лишило проекта от общественото доверие. Едно по-сериозно отлагане на сроковете за завършване на офис-сградите ще компрометира обещанието да се отговори на атентатите и "наистина ще остави петно върху репутацията на Ню Йорк, смята Джано Либър, който ръководи проекта от името на "Силвърстийн пропъртис".
Други местни фирми се опасяват, че ще заседнат на един строителен обект в продължение на години, твърди Кетрин Уайлд, президент на бизнес-групата "Партньорство за Ню Йорк". "Възможно ли е комплексът да работи добре и да бъде привлекателен, без да е завършен?", пита тя.
Някои други ключови играчи, свързани с проекта, обсъждат оживено
евентуални по-дръзки решения за ускоряване на строежа.
Бившият губернатор на Ню Йорк Джордж Патаки подчерта неотложната необходимост от завършване на строежа в десетки речи, след като през 2003 г. обяви график, който впоследствие беше забавен. В началото "съществуваше изключително усещане за неотложност и аз лично искам то да продължи и днес за всеки елемент от строителния обект", заяви Патаки, който напусна поста през 2006 г. За идните поколения обаче няма да има значение колко време е било необходимо за изграждането на комплекса, твърди той.
"За мен е по-важно той да бъде построен добре, отколкото бързо". каза Патаки.
Либескинд, който създаде целия проект, наблюдава строежа от прозореца на своето студио на няколко пресечки от Кота нула. Това, което в крайна сметка ще бъде построено, когато и да се случи това, "наистина ще бъде по плана, който аз начертах", каза той. Архитектът твърди, че не би променил нищо в него.
