Медведев и Обама подписаха новия договор СТАРТ

П�з �зидентите на Русия и САЩ Дмитрий Медведев и Барак Обама подписаха днес в Пражкия замък новия договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия.

Над 5 хиляди полицаи патрулират из улиците на Прага, десетки от които са затворени за движение заради еднодневната среща на върха, набързо организирана само за две седмици.

Договорът за стратегическите нападателни оръжия сменя договора СТАРТ-1 от 31 юли 1999 г., който изтече на 5 декември миналата година.

Влизането в сила на новия документ прекратява действието на московския договор за съкращаване на стратегическите нападателни потенциали от 24 май 2002 г., предаде руската агенция ИТАР-ТАСС.

Официалното наименование на новия документ е

Договор между Съединените американски щати и Руската федерация за мерки с цел по-нататъшно съкращаване и ограничаване на стратегическите нападателни оръжия.

Той е разработен с оглед на съвместните руско-американски изявления и документи по въпросите на стратегическите оръжия, приети на преговорите между двамата държавни лидери в Лондон през април и в Москва през юли миналата година, отбелязва агенцията, цитирана от БТА.

Новият руско-американски договор може да бъде действен и жизнеспособен само в условията на липса на качествено и количествено увеличение на капацитета на американската система за противоракетна отбрана, която може да бъде заплаха за руските стратегически сили, заяви Медведев.

Тази позиция е добре известна на американската страна, добави той на пресконференция след подписването.

Според Обама новият договор подготвя почвата за още по-значително намаляване на ядрените арсенали на двете страни.

Той каза, че с Медведев са се споразумели да разширят обсъжданията по противоракетната отбрана и да се стремят към диалог по сътрудничеството в тази област.

Според президента на САЩ подписването на новото споразумение слага край на влошаването на отношенията между Вашингтон и Москва.

И Медведев заяви, че новият договор отваря нова страница в руско-американските отношения и ще създаде по-сигурни условия за живот по целия свят". Той благодари на Обама за сътрудничеството и разумните компромиси, позволили постигането на това историческо споразумение.

Обама и Медведев потвърдиха ангажимента си да обсъдят налагането на нови санкции на Иран, ако Техеран не се съгласи да спре ядрената си програма.

Подписаното днес споразумение представлява обемист пакет от документи (над 160 страници), който включва самия договор, клаузи, които го конкретизират, и протокол, който регламентира реда за неговото изпълнение, както и технически приложения към протокола. Протоколът и приложенията са неразделна част от договора и имат същата юридическа сила.

Положенията на договора предвиждат всяка страна да съкращава и ограничава своите стратегически нападателни оръжия, така че седем години след влизането му в сила и занапред общите им количества да не надхвърлят:

- 700 единици междуконтинентални балистични ракети (МБР), балистични ракети на подводници (БРП) и тежки бомбардировачи (ТБ) в състояние да бъдат приведени в бойна готовност;

- 1550 единици бойни заряди за тях;

- 800 пускови устройства на МБР и БРП, а също и ТБ в състояние да бъдат приведени в бойна готовност и в резерв.

Общият брой на бойните заряди е със 74 на сто по-малък от пределното равнище, установено за стратегическите бойни заряди в състояние да бъдат приведени в бойна готовност според СТАРТ-1 (6000), и с 30% по-малък, отколкото предвижда Московският договор (2200).

Броят на носителите в състояние да бъдат приведени в бойна готовност е над два пъти по-малък в сравнение с определения от СТАРТ-1, който предвиждаше "таван" от 1600 носители.

Договорът за стратегическите нападателни потенциали изобщо не включваше ограничения за носителите, напомня ИТАР-ТАСС. Новият документ регламентира строг контрол върху подводниците и тежките бомбардировачи, пригодени за обикновени оръжия. Това гарантира, че тези средства не ще могат отново да носят ядрени оръжия.

Действието на новото споразумение обхваща също всички налични стратегически системи на САЩ - както използваните, така и свалените от въоръжение, включително междуконтиненталните балистични ракети "Ем Хикс" ("Пийскийпър") и "Минитмън-2", а също и стратегическите нападателни оръжия в неядрен вариант, ако такива бъдат създадени.

За разлика от СТАРТ-1, всяка от страните ще може самостоятелно да определя структурата на своите стратегически сили в общите граници, установени с договора.

Предвиденият механизъм за проверки е адаптиран към днешните реалности, не е толкова сложен и скъпоструващ в сравнение със СТАРТ-1, но също тъй ефикасно осигурява необратими и прозрачни съкращения на стратегическите нападателни оръжия.

При разработването на новия документ липсваха ограничения върху разполагането на стратегически системи за противоракетна отбрана, припомня агенцията. Русия настояваше в новия договор да се обвържат стратегическите нападателни и стратегическите отбранителни оръжия.

Текстът не включва подобно обвързване, но взаимовръзката между стратегическите нападателни оръжия и противоракетната отбрана, а също и растящото й значение в процеса на съкращаването на стратегическите оръжия са намерили място в преамбюла и ще имат юридически задължаващ статут.

Споразумението отбелязва влиянието на междуконтиненталните балистични ракети и на балистичните ракети, носени от подводници, върху стратегическата стабилност.

Договорът забранява стратегически нападателни оръжия да се базират извън териториите на съответните държави. Тези ангажименти обаче не засягат правата на страните според общопризнатите принципи и норми на международното право, които се отнасят до движението на подводници и летателни апарати.

Нямат и влияние върху днешната практика в сътрудничеството с трети държави, посочва ИТАР-ТАСС. Създава се специален орган - двустранна консултативна комисия, която ще осигурява жизнеспособността и ефективността на договора и ще избистря всички неясни моменти, свързани с неговото изпълнение. Договорът ще остане в сила 10 години, ако през това време не бъде сменен от следващо споразумение.

Страните могат да договорят неговото удължаване за не повече от 5 години.

Договорът включва клауза, според която всяка страна може да го напусне. Документът подлежи на ратификация и ще влезе в сила от момента, в който бъдат разменени ратификационните грамоти.