Ако Доналд Тръмп беше президент на Русия, той със сигурност щеше да договори бърза и лесна сделка за край на бруталната война в Украйна - дори, както самият той би предположил, за едва 24 часа. От гледна точка на Тръмп това е повече от очевидно.
Решението на изтощителния конфликт, навлизащ вече в петата си година, не само би спряло гибелта на хилядите „млади, красиви деца“ (по думите на Тръмп), избивани всеки месец на фронтовата линия, но, което е от ключово значение, би било и изключително печелившо.
Санкциите срещу Москва биха могли да бъдат премахнати, а след това неизбежно биха последвали изгодни търговски сделки. С други думи, биха възтържествували мирът и просперитетът.
Но, разбира се, Тръмп не е президент на Русия. Това е Владимир Путин, а самият той изглежда няма почти никакъв интерес да прави компромиси с поставените си военни цели в Украйна, нито в името на руските и украинските животи, нито дори за още милиарди долари в държавната си хазна, пише Матю Ченс в анализ за Си Ен Ен (CNN).
Тъкмо това фундаментално неразбиране движи безплодните усилия на администрацията на Тръмп да посредничи за край на боевете - нещо, което пролича отново по време на последната критична среща в Санкт Петербург между бизнес партньора на Тръмп, превърнал се в негов главен преговарящ, Стив Уиткоф, и самия Путин.
На масата за преговори Путин заяви пред Уиткоф, че му е „любопитно“ какво е произтекло от срещите в Норвегия ден по-рано, където представители на САЩ, Европа и НАТО се събраха с президента на Украйна Володимир Зеленски, за да изработят нови потенциални предложения за мир, включително икономически стимули за Москва.
По-късно висш съветник в Кремъл потвърди, че пратеникът на Тръмп е информирал руския лидер за дискусиите, преди неизбежно да добави, че „в действителност те съдържат малко реална стойност за разрешаването на украинската криза“.
Това беше напълно предвидим резултат от страна на Кремъл, който упорито отказва да отстъпи от твърдите си позиции, включително получаването на контрол върху целия регион Донбас в Източна Украйна и правото на глас относно бъдещите договорености за сигурността на Киев.
Все пак Белият дом може искрено да се е надявал, че Кремъл ще покаже по-голяма готовност за компромис, особено след като миналата седмица Тръмп отмени санкциите върху износа на руски дизел, политически мотивиран ход за намаляване на цените на горивата в САЩ преди междинните избори, но и огромна икономическа благодат за Москва.
По-късно Тръмп обяви (неуспешно) примирие в енергийния сектор, което трябваше да задължи Украйна да спре ударите с дронове по руските петролни рафинерии.
На фона на взаимните обвинения, по време на които беше засегнато и споделянето на разузнавателна информация от страна на САЩ, Тръмп призова и за смяна на украинското ръководство - все неща, които са истинска музика за ушите на Кремъл.
За Москва обаче сделките, стимулите и дори споделеното пренебрежение към Киев не се възприемат като знак за отстъпление или за заемане на съвместна позиция, а като доказателство, че нейната стратегия спрямо САЩ дава резултати.
А тази стратегия, за разлика от тази на Вашингтон, е с трезва преценка - Кремъл разбира какво мотивира Тръмп и без усилие отклонява вниманието на темпераментния си събеседник в Белия дом с обещания за мащабни икономически сделки.
Още такива бяха предложени от Кремъл на срещата с Уиткоф в Санкт Петербург, където Путин похвали спорната сделка за дизела, преди да подскаже, че Русия би могла да увеличи и износа на ключови за САЩ торове, както и много други неща.
„Обсъждаме и различни проекти като центрове за данни, проекти в областта на енергетиката и енергийното сътрудничество“, заяви Кирил Дмитриев, ръководител на руския суверенен фонд и ключов събеседник на Кремъл с представителите на администрацията на Тръмп, след приключването на тричасовите разговори.
И Кремъл използва не само икономически примамки, за да ласкае и очарова, или за да поддържа съчувствено ухо в Белия дом. Освобождаването от страна на Путин, преди срещата в Санкт Петербург, на 74-годишния американски гражданин Стивън Хъбард, държан от Русия от залавянето му в Украйна през 2022 г. в началото на пълномащабното нахлуване на Москва, беше представено от угодничещия Уиткоф като проява на „хуманитаризъм“.
Съобщава се, че Хъбард, родом от Мичиган, е имал сериозни здравословни проблеми по време на четирите си дълги години плен в отдалечена руска наказателна колония. Но евентуалното му освобождаване беше възхвалено от Белия дом като знак за уменията на Тръмп да сключва сделки и за уважението на Путин към него.
„Съединените щати, от уважение към президент Тръмп, не бяха длъжни да дадат нищо в замяна, безпрецедентна ситуация за Русия“, се казва в изявление, публикувано в собствената платформа на Тръмп Truth Social.
Но е малко вероятно коравият бивш офицер от КГБ в Кремъл да вижда нещата по същия начин.
