Фед вдигна лихвите, светът вече не е същият

О сновният лихвен процент в САЩ вече е 0.50%. Днес Федералната комисия за отворени пазари повиши ставката за междубанковото кредитиране на Фед с 0.25 процентни пункта. Заложената дългосрочна цел за покачване в следващите 3 години е до 3.5%. Увеличението е в рамките на очакваното от инвеститорите.

След обявяването на единодушното решение на 10-члената комисия, определяща паричната политика на централната банка на САЩ, доларът поскъпна с 50 пипса спрямо еврото и вече е нагоре с 0.38%, до 1.0890 EUR/USD.

Акциите в САЩ рязко поскъпват, като основният фондов индекс S&P 500 печели 0.91%, до 2 062 пункта.

На редовната пресконференция след заседанието на Комисията за отворени пазари, нейният председател и управител на централната банка на САЩ, Джанет Йелън, направи всичко възможно, за да задържи поскъпването на долара.

Тя изрази притеснения за инфлацията, също така подчерта, че дори след повишението, което ще влезе в сила утре, лихвените нива остават ниски и посочи, че Фед ще внимава много със следващите им увеличения, за да не потопи икономиката на САЩ в рецесия с прекалено затягане на паричната политика.

След думите на Йелън, доларът падна рязко, до 1.1011 EUR/USD, от достигнатия преди това итрадневен връх от 1.0890 EUR/USD.

Това е първото увеличение на основния лихвен процент от юни 2006 г. насам. Тогава председател на борда на централната банка на САЩ и на Федералната комисия за отворени пазари беше Бен Бернанке. А лихвата достигна 5.25%.

Какво представлява основният лихвен процент на Фед? Всички банки в САЩ са длъжни да поддържат определени минимални резерви като депозити в централната банка. Тези, имащи излишък по въпросните сметки, могат да заемат пари на тези, които имат дефицит. Така една банка може да разполага с ресурса, който се изисква от нея да депозира във Фед, ако плати на друга банка да ѝ заеме от нейния финансов ресурс. Годишната лихва по тези овърнайт (ежедневни) заеми се определя от централната банка на САЩ.

Реално основният лихвен процент не е задължителен за банките, но е целеви за Фед, т.е. той се поддържа от централна банка чрез продажба и покупка на финансови активи – т. нар. операции на отворен пазар. Част от тези активи са и държавните облигации на САЩ.

Федералният резерв е институцията, която има правото да емитира американския долар. С други думи всяка промяна на основния лихвен процент на Фед пряко влияе върху стойността на деноминираните в долари активи по цял свят. Като започнем от лихвите по доларовите дългове, минем през различните финансови деривативи, като застраховките на тези дългове и стигнем до търгуваните в долари суровини, като петрола.

На пръв поглед изменението на основната лихва на Фед с части от процента не би трябвало да има голямо значение, но по-веригата на дълга ефектът от това решение се мултиплицира, а стойността на активите, върху чиито цени то влияе е огромна. Само пазарът на финансови деривативи се оценява на 553 трилиона долара, по данни на CFTC.

В момента състоянието на икономиката на САЩ дава всички основания за повишаване на основния лихвен процент. Безработицата е 5%, заетостта расте с над 200 хил, работни места на месец, основната инфлация, от която са изключени цените на горивата и храните, е 2%, колкото е и целевото ниво на Фед.

Моментът е перфектен за САЩ, но не и за останалия свят. По-голямата част от дълга на развиващите се пазари е деноминиран в щатски долари. Това означава, че с увеличаването на основния лихвен процент на Фед, обслужването на тези задължения ще поскъпне.

За въпросното поскъпване ще допринесе и доларът, който е подкрепен от промяната на паричната политика на централната банка на САЩ. В същото време по-скъпият долар ще окаже допълнителен натиск върху цените на петрола, които и без това са на ниски нива. Съответно решението на Фед има силен негативен ефект за икономиките на страните, износителки на суровината.

Освен това увеличаването на лихвите не е еднократен акт. Това е само първата стъпка. В дългосрочен план става въпрос за тренд на покачване на доходността на доларовите активи през следващите най-малко 3 години. Този тренд ще доведе до отлив на инвестиции от развиващите се пазари към САЩ.

Решението на Фед ще облагодетелства най-вече страните, чиито износ е деноминиран в други валути, а не в щатската, тъй като поскъпването на долара ще направи експорта им по-конкурентоспособен. В частност това са и държавите от Европейския съюз, включително България.

Така, с тази малка стъпка, Фед променя изцяло глобалната икономика. След близо десетилетие, в което дълговете растяха, а лихвите падаха, светът най-сетне излиза от съня на евтините пари.

Очакваше се това да стане по-рано, но на заседанието на Федералната комисия за отворени пазари през септември, опасенията за последствията от повишаването на лихвите върху развиващите си икономики и най-вече Китай, надделяха и решението беше отложено.