Стратегията на Запада в Афганистан понесе двоен удар, след като талибаните заявиха, че прекратяват предварителните мирни преговори със САЩ, а афганистанският президент Хамид Карзай настоя коалиционните войски да се приберат в базите си и да спрат патрулите в афганистанските села, пише британският в. "Гардиън".
С вчерашните си изявления главният противник и главният партньор на предвожданите от НАТО сили в Афганистан осуетиха военните и политическите планове, на които международната коалиция разчиташе да й позволят
да се изтегли, без да остави Афганистан в хаос.
"Наистина съм поразен. Това са две много лоши новини. Днес е вероятно най-мрачният ден, откакто съм в Афганистан", цитира изданието висш западен дипломат в Кабул.
Мисията преживява редица несполуки в резултат на протестите срещу изгарянето на екземпляри от Корана от американски войници и избиването на 16 цивилни афганистанци от американски войник, изтъква вестникът.
Карзай поиска коалиционните войски да предадат на афганистанските сили контрола върху сигурността до края на 2013 г., с година по-рано от планираното, и настоя чуждите войници да се изтеглят от селата и да спрат патрулите, които са ключов елемент от кампанията.
Ако исканията му бъдат изпълнени, това би сложило край на сегашния военен подход на коалицията, чиято цел е
да изтласка бунтовниците и да спечели мирното население село по село,
отбелязва "Гардиън".
Решението на талибаните да прекратят мирните преговори вероятно ще засили позициите на твърдолинейните елементи в бунтовническото движение и ще увеличи изгледите за подновяване на офанзивата тази пролет, пише британският в. "Дейли телеграф".
Източници, близки до преговорите, казаха, че талибаните са разочаровани, задето САЩ се бавят да освободят петима висши членове на групировката, задържани в Гуантанамо. Те също така са ядосани от настояването на Вашингтон да се срещнат със сътрудници на Карзай в Катар, където по-рано талибаните казаха, че планират да открият представителство, отбелязва изданието.
Рязката промяна в позицията на Карзай влезе в противоречие с направеното часове по-рано обещание от американския президент Барак Обама, който каза, че ще се придържа към плановете за военно изтегляне от Афганистан през 2014 г., посочва в. "Ню Йорк таймс".
Тя влезе в противоречие и с оценката на Пентагона, че афганистанските сили още не са готови да поемат контрола върху сигурността, изтъква изданието.
Афганистанският президент неведнъж е отправял искания, които международната общност е пренебрегвала или е изпълнявала със забавяне, и
много пъти е вдигал фалшива тревога.
Но ако той продължи да настоява за изтегляне на коалиционните сили от афганистанските села, войските на САЩ може да се сблъскат с някои от предизвикателствата, които срещнаха в Ирак през 2009 г., когато иракското правителство се опита да наложи ограничения на американските сили, пише в. "Вашингтон пост".
Последиците в Афганистан може да бъдат доста по-сложни и опасни. По онова време бунтовническото движение в Ирак беше започнало да отслабва, докато бунтовниците в Афганистан все още са силни въпреки напредъка на международната коалиция в някои райони, а талибанските лидери продължават да намират убежище в съседен Пакистан, коментира изданието.
