С ъединените американски щати, най-голямата икономика в света, отново се оказват в центъра на глобални тревоги, след като последните икономически данни предизвикаха опасения за потенциална рецесия. Сложната комбинация от повишена инфлация, непостоянен пазар на труда и геополитически напрежения създава предпоставки за сериозни сътресения не само в рамките на страната, но и в световен мащаб.
По данни на Google Trends за последните три месеца, търсенията по темата на територията на Съединените щати бележи широк интерес, като пикът на търсенията е бил между 4 и 9 април, малко след като Тръмп обяви новината за новия търговски удар.
Интересът по региони пък е бил най-голям в щата Луизиана, следван от Аризона, Северна Каролина, Минесота и Ню Йорк.
В следващите редове ще разгледаме кои са ключовите показатели, които будят тревога, какви последици могат да имат те за световната икономика и защо дори страни като България не са имунизирани срещу тези сътресения.
Какво показват последните данни за инфлацията и безработицата в САЩ
През първото тримесечие на 2025 г. САЩ отбелязаха инфлационно равнище, което, въпреки усилията на Федералния резерв, остава устойчиво високо — около 3.8% на годишна база. Това ниво е над желаната цел от 2% и предполага, че ценовият натиск върху домакинствата и бизнеса не е приключил. Причините са много: продължаващото повишаване на цените на горивата, нарушени вериги за доставки и високи разходи за наеми и медицинско обслужване.
По отношение на пазара на труда, безработицата остава относително ниска — около 4.1%, но зад тази цифра се крият по-дълбоки проблеми. Увеличава се броят на временните работни места и на заетостта в нископлатени сектори, докато индустрии като технологиите и финансите отбелязват масови съкращения. Притеснително е и нарастващото ниво на икономическа несигурност сред средната класа, която усеща натиска от нарастващите разходи и намаляваща покупателна способност.
Влияние върху долара, криптовалутите и световната търговия
• Доларът – силен, но нестабилен
Американският долар традиционно се възприема като "безопасно убежище" по време на глобална несигурност. През последните месеци валутата се засили спрямо повечето основни валути, включително еврото и йената, благодарение на по-високите лихвени проценти в САЩ. Въпреки това, тази сила крие рискове: скъпият долар затруднява износа на американски стоки и натоварва задлъжнелите развиващи се икономики, които оперират с доларови кредити.
• Криптовалутите – алтернатива или още един балон?
В условия на икономическа нестабилност криптовалутите отново привличат вниманието като алтернатива на традиционните финансови инструменти. Биткойн достигна нов пик от над 80 000 долара през април 2025 г., подкрепен от институционални инвестиции и очаквания за нов цикъл на хеджиране срещу инфлация. Но нестабилността и регулаторната несигурност остават основни препятствия пред по-широкото приемане на дигиталните активи.
• Световната търговия – забавяне и преструктуриране
Глобалната търговия също усеща трусовете. САЩ започнаха нови протекционистки мерки, включително повишаване на митата срещу ключови търговски партньори като Китай. В същото време, геополитическите напрежения в Близкия изток и Източна Европа продължават да оказват влияние върху цените на енергията и глобалните логистични вериги. Много мултинационални компании започват диверсификация на производствените си бази, пренасочвайки инвестиции към по-стабилни и предсказуеми региони.
Тръмп залага на мита. ЕС – на свободна търговия с останалия свят
Докато Съединените щати въвеждат най-високите търговски бариери от век насам, Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен е на мисия да сключи търговски споразумения с почти всички останали държави.
Доналд Тръмп обръща гръб на свободната търговия – и с това поставя под въпрос трансатлантическото търговско партньорство на стойност 1.6 трилиона евро. Това мотивира Европейския съюз да търси нови споразумения в почти всички посоки.
САЩ представляват около 13% от световната търговия. ЕС – най-големият единен пазар в света с 27 страни и 450 милиона души – държи около 16% и има амбицията да увеличи това предимство.
„Държавите се редят на опашка да работят с нас“, заявява председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред POLITICO.
Откакто вторият ѝ мандат бе потвърден през декември, фон дер Лайен финализира дългоочакваното споразумение с латиноамериканския блок Меркосур, призова за споразумение за свободна търговия с Индия още тази година и започна или поднови преговори с Филипините, Малайзия, Тайланд, Обединените арабски емирства и други.
Ето кратък преглед на ключовите споразумения, по които Брюксел работи:
• Меркосур
Защо е важно? Само седмица след началото на втория си мандат през декември, фон дер Лайен посети Монтевидео, Уругвай, за да стисне ръце с лидерите на страните от Меркосур – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай – за сделка, която би създала пазар от над 700 милиона потребители от двете страни на Атлантика.
Какво я спира? Европейските фермери, особено във Франция, яростно се противопоставят на споразумението, което се обсъжда вече четвърт век, поради опасения от евтин внос от Южна Америка. Френските политически лидери също са против, а опозиция има и в Полша, Белгия и Ирландия.
Фермерите не са убедени дори от ниските квоти за внос на говеждо, пилешко и захар. На дневен ред е и проблемът с обезлесяването – особено в Бразилия, където се притесняват, че компании могат да заобиколят новия Регламент на ЕС за обезлесяването (EUDR).
Шансове за реализация скоро? Търговската война, започната от Тръмп, накланя везните в полза на сделката – дори Австрия, доскоро скептична, променя позицията си. Франция също изпраща сигнали за възможно отстъпление, макар търговският ѝ министър Лоран Сен-Мартен да заявява, че споразумението в настоящия си вид е неприемливо.
Възможен пробив се очаква след президентските избори в Полша на 18 май – страната временно председателства Съвета на ЕС. Гласуване може да се проведе през септември или октомври, при председателството на Дания, а окончателното подписване се очаква до края на годината.
• Индия
През февруари фон дер Лайен посети Индия с целия си екип комисари, за да предложи сделка за свободна търговия, която тя нарече „най-голямата в света от този вид“. Сделката би създала общ пазар за близо 2 милиарда души, свързвайки ЕС с най-големия си търговски партньор – Индия.
С предвиждането Индия да стане третата по големина икономика до края на десетилетието, не е изненадващо, че фон дер Лайен поставя сделката като основен приоритет.
Какво я спира? Предишният опит показва, че ЕС трябва да подхожда безкомпромисно. През 2013 г. преговорите се провалиха след шест години и 15 кръга, заради липсата на достъп до индийския пазар. През 2021 г. преговорите бяха възобновени с идеята за тристранна сделка, включваща митата върху вноса на автомобили.
Търговският министър на Индия, Пиюш Гоял, се счита за един от най-твърдите преговарящи в света. Индия също е критична към планирания въглероден граничен данък на ЕС, като Гоял заплашва с ответни мерки, които според него биха били „смертна присъда за европейското производство“.
Шансове за реализация скоро? И фон дер Лайен, и премиерът Моди заявяват, че искат сделката да бъде финализирана през тази година – амбициозна цел, но не и невъзможна. Индия търси по-равноправни отношения с търговските си партньори и иска да използва както САЩ, така и ЕС, за да извоюва най-добрите условия.
Гоял ще посети Брюксел на 1–2 май, а следващият кръг преговори е насрочен за 12–16 май в Ню Делхи.
• Австралия
Преговорите между ЕС и Австралия започнаха през 2018 г. и досега са проведени 15 кръга. Потенциалната сделка би повишила БВП на ЕС с около 4 милиарда евро. ЕС е третият по големина търговски партньор на Австралия за стоки и втори за услуги. Австралия обаче има по-изгодни споразумения с Япония и Великобритания чрез CPTPP.
Сделката ще улесни достъпа на европейски машини и автомобили до Австралия и ще помогне на ЕС да намали зависимостта си от Китай по отношение на критични суровини – Австралия е богата на литий, кобалт и редки метали.
Какво я спира? Говеждото и овчето месо. Преговорите пропаднаха през октомври 2023 г., когато австралийският министър Дон Фарел се оттегли поради „липса на достъп до пазара“. Според Европейската комисия, австралийската страна е представила прекомерни нови искания в агросектора.
Освен това, спорен остава въпросът с географските означения – австралийските производители биха загубили правото да използват наименования като Prosecco, Feta и Parmigiano Reggiano.
Шансове за реализация скоро? Парламентарните избори в Австралия на 3 май, които вероятно ще затвърдят премиера Антъни Албанезе, могат да дадат нов старт на преговорите. Дори фермерите вече казват, че ако ЕС иска да бъде лидер в световната търговия, трябва да докаже това с действия.
• Индонезия
Индонезия е най-голямата икономика в АСЕАН и четвъртата най-населена страна в света. Търговията ѝ с ЕС е ограничена – блокът е петият ѝ по големина партньор, а Индонезия дори не попада в първите 30 за ЕС.
Какво я спира? Преговорите са белязани от спорове, стигнали до Световната търговска организация. ЕС иска достъп до никеловата руда за автомобилната си индустрия, но Индонезия е наложила забрана за износ. Брюксел също така настоява Индонезия да спазва регулацията за обезлесяването, което застрашава сектора на палмовото масло.
Шансове за реализация скоро? След неуспешния 19-и кръг през юли 2023 г., нов кръг не е насрочен. Процесът е изключително продължителен, с минимален напредък.
• Югоизточна Азия: Филипини, Малайзия, Тайланд
ЕС подновява усилията си за споразумения с три ключови държави от АСЕАН, които го считат за основен търговски партньор. С над 660 милиона потребители, АСЕАН е третият най-важен пазар за ЕС извън Европа, след САЩ и Китай.
Какво ги спира? Малайзия спря преговорите през 2013 г. заради спорове относно палмовото масло и устойчивите практики. Филипините – заради нарушаването на човешките права по време на управлението на Родриго Дутерте. Тайланд – след военния преврат през 2014 г.
Шансове за реализация скоро? Малайзийският премиер посети Брюксел през януари, а първи кръг на преговори се очаква до края на лятото или началото на 2025 г. С Филипините и Тайланд предстоят нови кръгове през юни – съответно в Брюксел и Банкок. Някои глави от договорите вече са временно договорени.
Рисковете за страни като България в глобално свързан свят
Макар България да изглежда далеч от САЩ, икономическите процеси отвъд Атлантика имат пряко отражение върху страната. Като член на Европейския съюз и силно отворена икономика, България е уязвима по няколко линии:
• Износ и чужди инвестиции: Ако САЩ изпаднат в рецесия, това ще окаже натиск върху европейските икономики, които са основни търговски партньори на България. Това може да доведе до спад в търсенето на български стоки и услуги.
• Финансови пазари: Турбуленции на Уолстрийт неизменно водят до вълни и на европейските борси, включително на Българската фондова борса. Това се отразява на пенсионионните фондове, банковите сектори и инвеститорското доверие.
• Курсът лев–евро и инфлация: Силният долар и високите цени на енергията могат да доведат до нов ценови натиск върху българския пазар, особено при внос на суровини и горива.
Накъде оттук нататък?
Федералният резерв е изправен пред дилема – дали да продължи с по-високи лихвени проценти в опит да овладее инфлацията, рискувайки рецесия, или да разхлаби паричната политика, с което би могъл да стимулира икономиката, но и да подхрани ценовата нестабилност. Това решение ще има отражение по цялата планета.
Международният валутен фонд вече ревизира надолу прогнозите си за глобален растеж през 2025 г., а много анализатори предупреждават, че следващите 12 месеца ще бъдат критични за световната икономическа архитектура.
Икономическата несигурност в САЩ не е просто вътрешен проблем – тя има способността да разклати глобалната система. В епоха на взаимна зависимост, дори привидно локални икономически сътресения могат да имат световни последици. За страни като България, стратегическият подход, гъвкавостта и доброто управление ще бъдат ключови, за да се избегнат най-лошите сценарии.
