Н а 6 януари група от 25 британски депутати внесоха предложение, с което призоваха световните спортни организации да обмислят изключването на Съединените щати от домакинството на Световното първенство по футбол през 2026 г., докато страната не покаже спазване на международното право. Това последва седмици на нарастващ натиск в Европа заради политическия климат около турнир, който се очаква да привлече милиони зрители и да символизира международното сътрудничество, пише Тафи Мхака за Al Jazeera.
Нидерландският журналист Тюн ван де Кьокен подкрепи публична петиция с призив за оттегляне от надпреварата, а френският депутат Ерик Кокерел предупреди, че участието крие риск да легитимира политики, които според него подкопават международните стандарти за правата на човека.
Голяма част от вниманието е насочено към репресиите срещу имиграцията при президента на САЩ Доналд Тръмп и широките посегателства срещу гражданските свободи. Смъртта на жителите на Минеаполис Рене Никол Гуд и Алекс Прети по време на операции по имиграционно прилагане през януари предизвика национално възмущение и протести. През 2026 г. най-малко осем души са били застреляни от федерални имиграционни агенти или са починали в имиграционно задържане.
Тези развития са сериозни, но сочат към по-широк въпрос за властта и отговорността - въпрос, който излиза извън рамките на вътрешните репресии и обхваща последиците от външната политика на САЩ. Войната в Газа представлява далеч по-дълбока извънредна ситуация.
Skip the noise. Get the clarity 👇
— News Wave (@mynewswave) February 12, 2026
Africa should boycott World Cup 2026 https://t.co/tdFCV7Vgmb
В продължение на десетилетия Вашингтон е най-влиятелният международен съюзник на Израел, осигурявайки дипломатическа защита, политическа подкрепа и около 3,8 милиарда долара годишна военна помощ. Това партньорство финансира и оформя разрушенията, които в момента се разгръщат на палестинска територия.
От деня, в който войната започна на 7 октомври 2023 г., израелската армия е убила повече от 72 032 палестинци, ранила е 171 661 и е унищожила или тежко повредила по-голямата част от жилищата, училищата, болниците, водните системи и друга основна цивилна инфраструктура в Газа. Близо 90 процента от населението на Газа, около 1,9 милиона души, е било разселено, често по няколко пъти, тъй като бомбардировките се преместват из анклава. Междувременно израелските сили и въоръжени заселници засилват рейдовете, отнемането на земеделски земи и масовите ограничения на движението в палестинските общности в Дженин, Наблус, Хеброн и долината на Йордан на окупирания Западен бряг.
По много оценки Израел извършва геноцид.
В целия африкански континент това тежко нападение носи дълбок исторически отзвук, защото организираните спортни състезания често са били неразделна част от борбите за освобождение.
На 16 юни 1976 г. 15-годишният Хейстингс Ндлову се присъединява към хиляди ученици в Совето, които протестират срещу налагането на обучение на езика африкаанс. До края на деня той е мъртъв, застрелян от полицията, след като служителите откриват огън по невъоръжени деца, маршируващи в собствените си квартали.
Хейстингс е убит от режим, който гледа на африканските деца като на политическа заплаха, а не като на ученици или дори като на човешки същества. Полицията убива 575 младежи и ранява още хиляди в този ден, но кръвопролитието не прекъсва дипломатическите и спортните отношения между апартейдската държава и някои западни съюзници.
Ще се стигне ли до бойкот на Мондиал 2026 заради Тръмп
Седмици по-късно, докато семействата погребват децата си в тържествени церемонии, националният отбор по ръгби на Нова Зеландия, Ол Блекс, каца на летище „Ян Смътс“ в Йоханесбург на 25 юни, готов да играе официални мачове в сегрегираната република.
Турнето предизвиква ярост сред много млади африкански правителства. Само след седмици реакцията достига до Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. в Канада. Двадесет и две африкански държави се оттеглят, след като президентът Майкъл Морис и Международният олимпийски комитет решават да не предприемат действия срещу Нова Зеландия.
Спортисти, тренирали с години, събират багажа си и напускат олимпийското село в Монреал, някои след като вече са участвали. Мароко, Камерун, Тунис и Египет започват Игрите, преди да се оттеглят, след като делегациите им са спешно изтеглени от правителствата.
Нигерия, Гана и Замбия напускат мъжкия футболен турнир, сривайки мачове от първия кръг на олимпийските стадиони в Монреал по време на самото състезание. Телевизионните зрители по света виждат празни коридори и изоставени писти на мястото на рекламираното глобално събитие. Повече от 700 спортисти се отказват от олимпийско участие, включително рекордьорът на Танзания Филбърт Байи на 1500 метра и угандиецът Джон Акий-Буа на 400 метра с препятствия.
Африканските лидери осъзнават мащаба на решението. Въпреки това стигат до извода, че олимпийското участие на техните страни би дало „утеха и респектабилност на расисткия режим в Южна Африка и би го насърчило да продължи да пренебрегва световното мнение“.
Този момент предлага определящ урок за 2026 г.: бойкотите имат цена. Те изискват жертви, координация и политическа смелост. Историята показва, че колективният отказ може да пренасочи световното внимание и да принуди институции и зрители да се изправят пред несправедливости, които иначе биха пренебрегнали.
Почти пет десетилетия по-късно Газа поставя подобно изпитание сред задълбочаваща се и привидно безкрайна катастрофа.
Фрагменти 72: Путин и шейх Тамим бин Алад
Показателен е случаят със Сидра Хасуна, седемгодишно палестинско момиче от Рафа.
Тя е убита заедно с членове на семейството си при израелски въздушен удар на 23 февруари 2024 г., когато домът, в който са потърсили убежище, е поразен по време на интензивен обстрел в южната част на Газа.
Историята на Сидра отразява хиляди други и разкрива една и съща истина: детства, заличени от бомбардировки.
Тези убийства се разиграват пред глобална публика. За разлика от Южна Африка по време на апартейда, разрушаването на Газа се излъчва в реално време, най-вече чрез палестински журналисти и граждански репортери, близо 300 от които са били убити при израелски въздушни и артилерийски удари.
В същото време САЩ продължават да снабдяват Израел с оръжия, дипломатическо прикритие и защита с вето в ООН. Макар злоупотребите на Тръмп с гражданските свободи да са сериозни, те не са съпоставими по мащаб с опустошението, преживяно от палестинците в Газа.
Хуманитарната цена се измерва в разрушени болници, разселени семейства, наложен глад и деца, погребани под срутени жилищни блокове.
Тръмп заплашва да премести мачове от Световното първенство от „опасни“ градове
Централният въпрос днес е дали футболът може да се представя като седмици на празник на спортното майсторство в 16 града домакини в САЩ, Канада и Мексико от юни до юли, докато Съединените щати продължават да поддържат мащабно унищожение на цивилни в чужбина.
Африканската политическа памет разбира тези зaлoзи. Континентът е виждал как стадионите и международните състезания могат да проектират политическо одобрение и как оттеглянето може да разруши този образ.
Координиран бойкот би изисквал съвместни решения от правителствата, представляващи класиралите се отбори, Мароко, Сенегал, Алжир, Тунис, Египет, Кот д’Ивоар, Гана, Кабо Верде и Южна Африка, подкрепени от Африканския съюз, регионалните институции и Африканската футболна конфедерация.
Последиците биха били незабавни.
Турнирът би загубил претенцията си за глобална приобщеност, а корпоративните спонсори биха били принудени да се изправят пред въпроси, които дълго са избягвали.
Най-важното, международното внимание би се изместило.
Бойкот на Евро 2012 крие рискове
Бойкотите не прекратяват конфликтите за една нощ. Те постигат нещо различно: премахват удобството да се преструваме, че несправедливостта не съществува. Оттеглянето от Олимпиадата през 1976 г. не демонтира апартейда незабавно, но ускори изолацията и разшири универсалната коалиция срещу него.
Днес дългогодишните политически противоречия на ФИФА засилват нуждата от външен натиск. На жребия за Световното първенство във Вашингтон на 5 декември президентът на организацията Джани Инфантино връчи на Тръмп „награда за мир“ за усилията му да „насърчава мира и единството по света“.
Организацията не може да се представя като неутрална, докато дава символична легитимност на лидер, под чието управление загиват масово цивилни.
В този контекст неучастието се превръща в критична морална позиция.
То няма незабавно да сложи край на катастрофата в Газа, но ще постави под въпрос американската подкрепа за продължителната военна офанзива и ще отдаде почит на деца като Хейстингс и Сидра.
Макар разделени от десетилетия и континенти, техният живот разкрива общ исторически модел: децата страдат първи, когато имперски системи решат, че животът на чернокожи и кафяви хора няма никаква стойност.
Грозната истина за красивата игра
Позицията на Африка през 1976 г. преоформи международната съпротива срещу апартейда. Подобно решение през 2026 г. би могло да засили съпротивата срещу съвременните системи на доминация и да даде сигнал на семействата в Газа, че страданието им е признато на целия континент.
Историята помни онези, които отхвърлят несправедливостта, и онези, които избират удобството, докато деца умират под непрестанни въздушни удари и окупация.
Ако африканските отбори участват на Световното първенство през 2026 г., сякаш нищо не се случва в Газа, Рафа, Хан Юнис, Дженин и Хеброн, тяхното присъствие рискува да легитимира колониални структури на власт.
Докато европейските критици призовават властите да изключат САЩ, нашата история изисква пълно оттегляне.
Футбол не може да се играе върху гробовете на палестинските мъченици.
Африка трябва да бойкотира Световното първенство през 2026 г.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
