В каньон в планината Тиен Шан в Централна Азия има гора, която е почти изцяло под вода. Нарича се езеро Кайнди – името се превежда като „бреза“ на родния казахски език, въпреки че дърветата всъщност са азиатски смърчове – и е малко позната идилия с разтърсваща история за произхода си.
Създаването на езерото Кайнди
Езерото Кайнди се намира в казахстанската част на планините Тян Шан, където земната кора продължава да се издига, тъй като Индия и Евразия се сблъскват в геоложки мащаб. Това прави района тектонично активен: планините преживяват средно по едно голямо земетресение на всеки три години, като повечето се случват на запад, където се намира Казахстан.
Именно едно от тези събития е било особено мощно и е сполетяло планините през 1911 г. Земетресение с магнитуд 8 по Рихтер удря района на 3 януари, причинявайки разрушения и свлачища на стотици километри. Почти целият Алмати – тогава град с около 27 000 жители – е разрушен; стотици хора загиват; висящи предмети се люлеят от ударните вълни на повече от 1000 километра разстояние.
Високо в планината, близо до гора от смърчове, свлачище препречва дефиле. Наслагванията запълват района, образувайки естествен язовир – и с течение на годините, при дъждове и топене на ледници, той се изпълва с вода. Гората изчезва под повърхността: дърветата днес се намират на дъното на 30-метровото езеро.
Но най-поразителното е, че дърветата сякаш са оцелели след наводнението. Над водата гледката е зловеща – оголени стволове стърчат като кости, протегнати към небето. Под водата обаче дърветата изглеждат сякаш застинали във времето, с перфектно запазени иглички, все още прикрепени към клоните.
Причината е проста. „Дърветата са запазени благодарение на студената вода“, казва през 2017 г. пред Euronews Думан Дукенбаев от Националния парк „Колсай Колдере“, където се намира езерото Кайнди.
Благодарение на голямата си надморска височина – около 2000 метра над морското равнище – езерото Кайнди е изключително студено. Дори през лятото водата рядко се затопля над 6°C, а през зимата напълно замръзва.
Въпреки това, по думите на Дукенбаев, „има туристи, които отиват да плуват, за да видят тази красива подводна гора“.
Зловещата красота на езерото Кайнди
„Тян Шан“ е китайското наименование на планинската верига и означава „небесни планини“. Може да звучи помпозно, но не и незаслужено: на казахски тя се нарича Тенгри, а вторият по височина връх – Хан Тенгри – носи името на бога на небето от древната местна религия.
Езерото Кайнди се намира на около 150 километра северозападно от Хан Тенгри – твърде далеч, за да се вижда кървавочервеният мраморен връх. Но водата на Кайнди притежава сходна драматичност: 400 метра искряща тюркоазена повърхност, прошарена с десетки голи, избелели дървесни стволове.
Ослепителният син цвят е резултат от свлачището, създало Кайнди. В дефилето се срутва не само скална маса, а и варовик. Съставен предимно от калциев карбонат, варовикът е естествено бял. Когато обаче ерозира във вода, той се разпада на микроскопични частици, които се смесват с езерната вода. Те разпръскват слънчевата светлина – особено сините и зелените вълни – придавайки на водата характерния тюркоазен оттенък.
Но не по-малко впечатляващи са самите дървета. Избелели от повече от век слънчева светлина, те „стърчат от повърхността на водата като клечки за зъби, поставени на погрешно място“, отбелязва All That’s Interesting. Под повърхността картината е още по-необичайна.
Там те „приличат повече на останки от корабокрушение, отколкото на вековна гора“, пише изданието. „В повечето езера потопените дървета ще изгният или ще се разрушат с течение на времето, но поради специфичните условия на езерото Кайнди, те са останали непокътнати в продължение на десетилетия.“
През зимата пейзажът отново се преобразява: водата замръзва и езерото става популярно сред любителите на подледен риболов и гмуркане. Тогава стволовете, зловещо стърчащи от леда, се превръщат и в опора за рибарите, които се облягат на тях, докато чакат кълване.
Посещение на езерото Кайнди
Както всичко, свързано с езерото Кайнди, и статутът му на туристическа атракция е донякъде парадоксален. То се намира близо до Алмати – най-големия град в Казахстан с население над 2 милиона души – и е част от национален парк. Бихте очаквали да е изключително популярно. И все пак, въпреки относително близкото си местоположение и впечатляващата природа, Кайнди остава сравнително слабо посещавано.
Причина за това е трудният достъп. „Само превозно средство, подходящо за неравен терен, ще стигне до Кайнди“, отбелязва Atlas Obscura. „Езерото се намира в гориста местност.“
„В зависимост от времето и възможностите на автомобила ви, може да се наложи да вземете такси от селото до планината“, допълват те. „Скорошният дъжд може да направи дълбоко изровените пътища много хлъзгави. До езерото е около миля, но не забравяйте, че сте на голяма надморска височина – това не е разходка в парковете на Алмати.“
Освен това наблизо се намират още две езера – Болшое Алматинское и Колсай. И двете са по-известни и по-лесно достъпни, така че повечето туристи предпочитат тях.
И все пак в това се крие и предимство. Ако изберете да посетите езерото Кайнди, ще попаднете на сравнително уединено място, каквото трудно ще откриете другаде. „Езерото Кайнди е идилично“, пише Atlas Obscura, но „вижда малко посетители“.
„Въпреки близостта си до град с население над един милион души, езерото запазва спокойна атмосфера“.
