135 дни гладна стачка до свободата

Кубинският дисидент Гийермо Фариняс прекрати гладната си стачка, започната преди 135 дни, съобщи АФП.

48-годишният Фариняс взел това решение, след като вчера кубинските власти се съгласиха да освободят 52 политически затворници.

Той започна гладната си стачка на 24 февруари, ден след смъртта на друг дисидент, 42-годишният Орландо Сапата Тамайо, починал зад решетките след 85-дневна гладна стачка с искане за подобряване на условията в затворите.

През 135-те дни Фариняс не поемаше нито храна, нито вода и животът му беше поддържан от лекари в болница в Санта Клара, столицата на провинция Вия Клара.

С протестната си акция Фариняс искаше освобождаването на 26 болни политически затворници. Те са сред 52-мата, които скоро ще бъдат пуснати на свобода.

Петима от тях ще бъдат освободени в близките часове и ще могат да се върнат при семействата си в Испания. Другите 47 ще бъдат поетапно освободени през следващите 3-4 месеца.

Това е най-значителното освобождаване,

откакто Раул Кастро смени на президентския пост брат си Фидел през февруари 2008 г. Основна роля в него има испанският външен министър Мигел Анхел Моратинос, заедно с посредничеството на кубинската католическа църква.

Решението на кубинските власти бе приветствано от държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън, предадоха АФП и Ройтерс.

"Приветстваме това решение. Смятаме, че това е положителен сигнал. Закъснял, но все пак добре дошъл", каза Клинтън пред журналисти. Тя обаче не отговори директно на въпрос дали освобождаването на затворниците ще повлияе на решението на администрацията на Барак Обама дали да сложи край на продължаващото от 48 години икономическо ембарго на САЩ над Куба, отбелязва Ройтерс.

Европейският съюз (ЕС) също приветства решението на кубинските власти. 27-те страни членки на съюза подкрепят диалога между Католическата църква и кубинското правителство, заяви върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън и изрази надежда той да доведе до трайно решение, което да позволи освобождаването на всички политически затворници.

Предвидено е ЕС да преразгледа позицията си за Куба през септември, припомни Аштън.

Говорителят на френското министерство на външните работи Бернар Валеро не изключи възможността страната да приеме част от тези хора, както вече е правила в миналото. За момента не сме получавали такава молба, уточни в същото време той.

Испания обяви, че е готова да приеме 52-мата политически затворници при условие, че те могат да се върнат в Куба, когато поискат.

Мигел Анхел Моратинос допълни, че е получил гаранции от президента Раул Кастро, че

опозиционерите ще могат да бъдат придружени от техните семейства

зад граница и ще могат да се върнат в родината си, когато решат. Обещано е също имуществото им в Куба да не бъде конфискувано по силата на кубинския закон за емиграцията.

В средата на юни кубинските власти

освободиха политическия затворник инвалид

Ариел Сиглер Амая, който прекара шест години в затвора. Той обаче обеща да продължи да се бори, за да получи Куба "свобода и демокрация".

"Историята не свършва тук. Ние ще продължим борбата, докато не бъде освободен и последният политически затворник, докато постигнем свобода и демокрация за кубинския народ", заяви той.

Амая разказа, че е бил освободен поради натиска на международната общност, а не по волята на еднопартийния режим. "Емоционално, изпитвам смесени чувства, както радост, така и болка, защото много братя все още са в затвора", заяви Сиглер.

Смята се, че на острова са задържани общо около 200 политически затворници, които кубинските власти смятат за "наемници" на Вашингтон.