Ще има ли предсрочни избори и по каква система

С лед референдума, иницииран от шоумена Слави Трифонов и проведен заедно с първия тур на президентските избори на 6 ноември, вече се оформя съгласие за мажоритарен вот.

Мненията за такава избирателна система в обществото и сред експертите са различни. Икономистът Николай Василев заяви в "Здравей, България" по NOVA, че той е привърженик на

мажоритарния елемент в изборите.

"Ще се спра на два положителни момента в него – единият е, че дългосрочно мажоритарните системи водят до това по-добри кандидати да стават народни представители и политици. И второто много ценно е, че мажоритарната система ражда по-стабилни правителства и по-стабилни управления. Ето, в България за пореден път поредно правителство не си завършва мандата. Заедно със служебните правителства, ще се окаже, че имаме около осем правителства само за няколко години”, каза той.

Плюсове и минуси на мажоритарния вот

Математикът проф. Михаил Константинов обаче не смята така: "Категорично е невъзможно за тези предстоящи парламентарни избори да се въведе мажоритарна избирателна система. Българския народ се изказа по един много лошо формулиран въпрос. Думите "с абсолютно мнозинство", които бяха набутани във въпроса, просто го провалят този въпрос. Причината е, че правят една система, която никъде по света я няма, или поне в Европа я няма със сигурност. Те са 310 избирателните системи по света. Някъде по света сигурно има и такава система, но не и в Европа".

12 027 гласа не достигат на референдума, за да стане задължителен. Най-горещ се очертава именно въпросът "Дали да се въведе мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура" - с "да" са гласували 2 509 864 българи. Отрицателен вот са отбелязали 560 024 избиратели. Недействителните бюлетини и такива с нееднозначен отговор са 330 928.

Двете най-големи партии в Народното събрание – ГЕРБ и БСП – обявиха веднага след референдума, че ще подкрепят решенията от допитването, тъй като са били подкрепени от много голям процент от гласувалите.

А предсрочни парламентарни избори почти със сигурност ще има,

след като след втория тур на президентските избори премиерът Бойко Борисов и цялото правиелство подаде оставка.

До оттеглянето на правителството се стигна след загубата на ГЕРБ на президентските избори - на втория тур кандидатът им Цецка Цачева загуби с над 23% разлика от независимия ген. Румен Радев, подкрепен от БСП.

След като през последните две седмици минаха консултациите при президента с всички парламентарно представени партии - процедура, изисквана от Конституцията след оставката на кабинета, сега действащият държавен глава Росен Плевнелиев ще свика Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС).

Той обяви това още в първия ден на консултациите, когато при него дойде управляващаа партия ГЕРБ. КСНС е насрочен за вторник, 29 ноември, а темата е Актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерки за излизане от политическата криза. Новоизбраният президент на България ген. Румен Радев също е поканен да вземе участие.

Бойко Борисов: Господ даде цялата власт на Радев

Плевнелиев: Кризата е продукт на оставката на Борисов

ДПС също ще върне мандата, на ход са реформаторите

Сидеров: Бързат с нервни реакции за мандата, нека осмислят

След КСНС президентът Плевнелиев ще стартира и

конституционната процедура за връчване на мандати

за съставяне на правителство. Мандат ще бъде предложен на всяка парламентарно политическа партия, за да бъде съставен кабинет в рамките на настоящото 43-то Народно събрание.

Засега само от Патриотичния фронт са изявили желание да съставят правителство в рамките на този парламент, но едва ли ще могат да съберат необходиото мнозинство. Двете най-големи партии в НС ГЕРБ и БСП още преди консултациите отказаха да участват в такова правителство, след това отказ дадоха и ДПС и АБВ, а от Реформаторския блок пък казаха, че няма как да има решение за съставяне на правителство без да има съответната подкрепа от ГЕРБ.

По Конституция първият мандат се връчва на най-голямата по численост парламентарна група, вторият – на втората по численост, а третият по избор на държавния глава. Ако всички партии върнат мандата президентът трябва да назначи служебен кабинет.

Новоизбраният президент Румен Радев вече заяви, че няма да участва в реденето на кабинет.