В сяка година на Великден милиони деца по света (и особено във Великобритания) се впускат в търсене на яйца, скрити из домовете и градините им от Великденския заек. Търговската мрежа се залива от шоколадови изкушения, а традиционните за англосаксонския свят „кръстати кифлички“ (hot cross buns) изчезват от рафтовете на супермаркетите за часове.
Великден е ключов християнски празник, честван в памет на Възкресението на Исус Христос след разпятието Му. Как обаче пухкавите зайчета, козунаците и яйцата са се превърнали в неразделна част от това религиозно събитие? Отговорът се крие в предхристиянската епоха – много от темите на Великден са дълбоко вкоренени в древните езически традиции.
- Пролетното равноденствие и силата на природата
Великден се пада в период от годината, свързан с пролетното равноденствие – моментът, в който продължителността на деня и нощта се изравнява. От хилядолетия далечни култури почитат пролетта като време на обновление, плодовитост и прераждане.
Древният предхристиянски свят е изпълнен с истории за възкресение, случващи се именно през този сезон. Една от най-старите цивилизации – шумерската, обитавала Южна Месопотамия (днешен Ирак) – е запечатала върху глинени плочки легендата за богинята Инана още две хиляди години преди Христа.
Историята разказва, че Инана слязла в Подземното царство, за да открие покойния си съпруг. Там тя била убита, но по-късно върната към живот от други богове. Било ѝ позволено да се връща в горния свят като слънце за шест месеца, след което трябвало отново да слиза в преизподнята за зимния период. Това е вероятно първият древен разказ за възкресение и прераждане, съсредоточен около пролетта. Подобни мотиви откриваме и в митовете за египетското божество Хор, както и в смъртта и прераждането на гръцкия бог Дионис. Всички те споделят обща идеология: светлината, която побеждава тъмнината.
- Адаптацията на християнството
С разпространението на християнството в Европа много езически празници и обичаи са абсорбирани и адаптирани от новата вяра. Логично е вкоренената концепция за новия живот, празнуван през пролетта, да се свърже с победата над смъртта и Възкресението на Христос.
Ако сте забелязали, датата на Великден се променя всяка година. Това е така, защото тя се определя от фазите на Луната, а не от конкретен календарен ден. Празникът се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Тази зависимост от природните цикли е концепция, чиито корени са изцяло езически.
- Откъде идва името и символите?
В повечето европейски страни името на празника произлиза от еврейската дума „Песах“ (Пасха). В англоезичния свят и Германия обаче (Easter/Ostern) историците смятат, че името идва от англосаксонската езическа богиня на пролетта – Еостра. Според записки на монаха Беда Достопочтени от VIII век, Еостра е била почитана с мащабен фестивал по време на равноденствието.
Някои учени свързват богинята със зайците, което поставя началото на легендата за Великденския заек, макар темата все още да е обект на дебати. Зайците отдавна са древен символ на плодородието заради способността им да се размножават бързо – идеална метафора за пробуждащата се природа. Немската традиция за „Остерхазе“ (Osterhase) – заекът, който носи яйца на послушните деца – става популярна през XVII век, а по-късно германските имигранти я пренасят и в САЩ.
- Яйцето: Символ на гробницата и новия живот
Подобно на зайците, яйцата са били символ на живот и плодовитост в десетки култури още от древността. С приемането на езическите традиции, християнството придава на яйцето нов смисъл: неговата черупка символизира гробницата на Исус, а пропукването ѝ – Неговото излизане и победата над смъртта.
В западното християнство Пепеляна сряда бележи началото на 40-дневния пост преди Великден. През Средновековието яйцата са били забранена храна по време на постите. Затова хората започнали да ги варят и украсяват, за да им се насладят тържествено, когато постът приключи. Тази традиция за боядисване на яйца остава една от най-обичаните по целия свят и до днес.
Индустриалната революция и комерсиализмът през XVIII и XIX век окончателно затвърждават мястото на яйцето и зайчето в празничния ритуал. Появяват се първите поздравителни картички, а в края на XIX век компанията Cadbury започва масово производство на шоколадови яйца. Останалото, както се казва, е история.
Ясно е, че много от нашите великденски обичаи не водят началото си от християнската догма. Докато за мнозина днес фокусът е върху религиозния аспект на Възкресението, за други Великден остава време за радост от настъпващата пролет. Но независимо от вярванията, духът на празника – надеждата, обновлението и тържеството на живота – остава непроменен в продължение на хиляди години.
