Защо "Пепел от рози" е по-смислен от всички родни сериали?

Е�н �нственото добро нещо в българските сериали са актьорите.

Сред най-безотговорните юридически и физически лица в България (далеч повече от политиците, на които изначално никой не вярва), са телевизиите, техните собственици, ръководни и изпълнителни кадри. Защото колкото е по-голяма мощта, толкова е по-голяма отговорността.

Моралното отчаяние е най-жилавата издънка на българския преход. Цинизмът, който смаза надеждата, разяде обществото и разпадна индивида -- това е голямата заработка от нашите 22 години чалгиране с всичко.

Строителите на съвременния цинизъм са нашите медии. И най-мощната -телевизионната, с клонираните си изчадия - работи за сондирането към нови и нови дъна на това, което някога се е наричало България. Ние наистина сме само територия. И то блатна. Лилиите са маргинализирани или самоизключили се. Ашколсун!

Сюжети и хора

Тук

Отвличане на млади и стари, баща и дъщеря взаимно се предават, баща поръчва затвор на своя зет, съпруг и съпруга се надиграват смъртоносно, лошите са уроди, а добрите -- тихи жертви, политиците са биз-бизе с мафиотите, никой не работи - освен фризьорките и охраната.

Всички взаимно се подозират - дишат, за да се подозират или да се прецакват. Най-готиният е бивш затворник. Двайсетгодишните си изневеряват и пишат бляскави медийни концепции.

Това само в последната серия на "Стъклен дом" - един от двата бг сериала, които успях да изгледам, другият е смешната гордост на най-националната телевизия "Под прикритие".

Опитах и "Етажна собственост", "Столичани в повече", "Отплата", "Домашен арест", "Сутрешен блок" - повече от 10 минути абсурд... Изгледах цялата първа серия на "Кантора Митрани" - отврат не е, но постно, предсказуемо и с доморасла актьорска игра на младите, за да се върже човек втори път.

Мазета, миазми, маразъм. Грозни панорами, грозни отношения, грозни личности. Садомазохизъм, нихилизъм и атеизъм. Прекрасни актьори - крепостни на "своята медия", на които и един метеоризъм (пръцкане) не им е позволено да сторят при "конкурентите".

Теглене на воловете по една бразда от начало до край - без никакво драматургично поле да покажат в героите си и онази част от дявола, която е ангелска.

(Самотни изключения като героинята на магнетичната Яна Маринова в "Стъклен дом", която в някой от сезоните можа да покаже кучката като човешко същество. Ало, вие от БНТ - като имате такива изумителни актьори в лицето на Мишо Билалов и Владо Пенев - не ви ли хрумна малко от малко да ги поразкършите и в други посоки? Щото байгън!)

Там

Аз съм на 160-ия епизод на турската сага. (И сакън, вие от министерство на чалгурата, да не ми занареждате против пиратството и за ограбването на интелектуалния продукт! Осъзнайте се коя година сме и прочетете за отворения код. А може и да се замислите какво прави изостаналата ви съседка и не членка на ЕС по геокултурната си политика.)

Та така - аз съм на финала, рожденичката е излъчила някъде стотина серии. По-скоро е запълнила дупките между продуктовото си позициониране с по-половин серия от оригиналния размер. С ужасяващ, по-ужасяващ, най-ужасяващ дублаж! Кой под 60 е луд да не си ги гледа с титри - в реалното им време без кетчуп в долната лента на екрана, докато влюбените за пръв път се целуват? Вярно, на 100-тната серия, но берекет версин.

Нека сме наясно с няколко неща. Че "Пепел от рози" е смешен, наивен, пропаганден и откровено мелодраматичен филм - спор няма. Поне не с мен. Но... И тук е голямото но.

Сериалът е завидно професионален - здраво в жанра си, с желязна драматургична цялост - ако в първа серия има пръстен, в някоя по-нататък той непременно ще се търкулне. Всичко, което виждаме, функционира без остатък - единственият пълнеж са панорамите (не само атмосфера, но и покана за туризъм!) и битовите детайли - основно примамливи трапези (покана за същото).

Не се смейте - преди години моя приятелка, блестящ акушер-гинеколог, отиде до Истанбул на специална екскурзия по местата, където е сниман "Перла".

В жанра е и актьорската стилистика - някои са много добри (Берен Саат), някои трудно поносими - момчето, което играе Керим - но пък той е различен от генотипа на азиатския мъж и, допускам, е печеливш маркетингов избор.

Героите - разбира се, пак в жанра - са добри и лоши, но добрите грешат, а лошите са, освен гадни бизнесмени, и любящи бащи; влюбени рибари, чието патриархално (несамостоятелно) мислене, безразсъдно послушание на родителя и на нормата, ги отвежда към гибелта, изнасилвачи по неволя или по пиянство, покосени от съвестта; майки, които подкрепят прегрешилите си синове, защото са майки, но и състрадават на изнасилената Фатмагюл - защото са жени.

Политици, които, след една клинтънова грешка, рухват и се самоубиват. Любящи съпруги, които напускат мъжете си изнасилвачи и помагат на жертвата да докаже виновността им. Всички тези герои преминават през веригите от математически изчислени перипетии - за да се следи сюжетът, да се поддържа напрежението, което пък да произвежда масов зрителски интерес или висок зрителски интерес у масите.

Точно като у нас, нали? Нашите тв майстори също гонят това...

Прочетете цялата статия на театралния и филмов наблюдетел Аве Иванова в kultura.bg.