Тайните животи на Мерилин

В ъ ългоочакваната книга "Фрагменти. Поеми, лични записки, писма" от Мерилин Монро, която ще се появи на 7 октомври, ще бъде представено нередактираното писмено наследство на най-известната холивудска звезда.

Звездата е оставила след себе си богатство от записки, които започват от 1943 г., когато тя е на едва 17, и завършват през 1962 г., няколко дни преди смъртта й.

Страниците включват откъси от личния й дневник, писма, поеми (за реките, мостовете, моряците), записки по работата и даже рецепта за печена пуйка.

В тях личат болката, ужаса, унижението, отчаяния вик за помощ.

Въпреки звездния си успех,

звездата е страдала постоянно, била е самотна и се е страхувала - от другите и от самата себе си.

Мерилин е смятала любовта за невъзможна, изкушавала се е да извърши самоубийство и постоянно е записвала в бележник или на хвърчащи листчета размерите на един провал, който разглежда с хладна логика.

Често се е притеснявала и от чуждото неодобрение, чудела се е как изглежда в очите на околните, страхувала се е дали няма да забрави репликите си или да не изпълни добре някоя сцена.

В търсенето си на истината, известната блондинка се опитва да разбере живия мит, който самата тя представлява.

Тя е разсъждавала върху реалността и нереалното около нея, натиска на съдба, която е по-голяма от самата нея и начина, по който върши работата си, изискваща актрисата да бъде весела, уверена, дистанцирана, пунктуална - неща, които тя не е.

Но непорасналото дете Мерилин не показва пред света вътрешните си колебания, отчаяните монолози, яростното търсене на абсолютното и любовта си към думите. Досега.

Из страниците на книгата читателите ще намерят думите "Мисля, че винаги съм била ужасена от мисълта да бъда нечия съпруга, защото от живота научих, че не може да обичаш другия, истински, никога.", които датират от юли, 1956 г.

Страшните мисли, също са описани на хартия: 

"О, как бих искала да съм мъртва - напълно несъществуваща -

заминала далеч оттук - отвсякъде, но как да го направя."

А сред стиховете, изпълнени с равносметки са и "На помощ" от 1958 г.

"След една година анализа. На помощ на помощ. На помощ. Усещам живота, който се приближава. Докато всичко, което искам, е да умра. Плач - започнал си и си свършил във въздухано къде беше средата?", се пита тя.