София Лорен играе майка си - за втори път

София Лорен (Sophia Loren) разбра какво е изпитала майка й, докато днешната италианска звезда си е пробивала път в киното.

Актрисата се превъплъщава в нейния образ в минисериал, посветен на собствения й живот и кариера.

La mia casa e piena di specchi (Моят дом е пълен с огледала) е създаден по едноименната книга, написана от сестрата на София - Мария Шиколоне.

Тя разказва за бляскавата кариера на Лорен, започнала като статистка във филма "Кво вадис?" от 1950 г. Специален акцент е поставен върху ключовата 1962 г., когато звездата печели "Оскар" за участието си във филма "Чочарка", продуциран от Карло Понти, с когото тя сподели живота си.

В La mia casa e piena di specchi актрисата демонстрира твърдостта и силата, с които майка й отглежда нея и по-малката й сестра.

Тя вече е изпълнявала тази роля - през 1980 г. в документалната лента "Истинската история на София Лорен" (Sophia Loren: Her Own Story). В него се разказва за тежките години след Втората световна война, когато майка й се грижела сама за двете си дъщери.

Самата Ромилда Вилани била пианистка и имала амбиции за киното. "Метро Голдуин Майер" дори я поканили на проби да дублира Грета Гарбо, но родителите й не я пуснали да отиде в САЩ и така се простила с мечтите за кариера на големия екран.

През 1934 г. тя ражда в римска клиника за неомъжени жени София - дете на не особено успешния актьор Рикардо Шиколоне.

Той не е и от най-добрите бащи, но с надеждата да го промени, Ромилда му ражда още една дъщеря - Мария, на която обаче той не дава името си. Единственото, което тя може да направи, е да се погрижи сама за тях.

Чрез София тя се опитва да осъществи своята пропаднала мечта.

Режисьорът Виторио Синдони беше категоричен още в началото, че ветеранката ще изпълнява ролята на майка си. Дълго време обаче търсиха актриса за образа на младата звезда и накрая се спряха на Маргарет Маде, която миналата година дебютира в "Баария" на Джузепе Торнаторе.

Филмът беше сниман в Рим и селцето Поцуоли, където актрисата и сестра й прекарали детството си. 

При представянето му 75-годишната Лорен не можа да сдържи сълзите си.

"Животът ми беше чудесна приказка, но също и история за война, глад, просия, защото именно това майка ни направи за нас. Тя се бори, за да осигури на дъщерите си добро име и щастливо бъдеще", спомни си тя.