Руши Видинлиев за новото си амплоа пред "Ролинг стоун"

Г�и �ината, в която ще навърши 30, Руши Видинлиев започва с намерения да развие своята криейтив агенция, да прави клипове за изпълнители, които харесва, и да снима още стоп-кадър филмчета.

(Вж. Rock'n'Roll Song Designer на "Остава" и неговата Local Time от последния му албум Post Sleep).

"Смел съм" - казва той за творческите си желания. Не споменава за актуален интерес да записва песни и да бъде на сцената.

С въпросите си сп. "Ролинг стоун" го търси като артист зад обектива и режисьор на клипове.

- Последните новини около теб сякаш по-рядко те представят като певеца Руши и по-често - като автор на видеоклипове и късометражни ленти. 

- Не бих казал, че съм се отдалечил от музиката, нито че съм застанал с голяма тежест зад обектива. Имах възможност да уча драма и да се запозная с театъра още в училище. После ме приеха "Театър и кино" в Бристолския университет.

Изпълнението, играта, образът, разказът, кадърът, костюмът - това са нещата, които винаги са ме интересували и които са неразделна част колкото от киното и видеоарта, толкова и от музиката и пеенето.

- Какво пише на най-новата ти визитна картичка?

- CHIMP.

- Съкратено от "шимпанзе"?

- Да, но е и звукоподобна. Това, към което се стремя, е да създам мрежа от артисти с различна специалност, с които да обменяме идеи и да реализираме различни проекти.

- Защо ти харесва да правиш стоп-кадър филмчета?

- Стоп-кадър е като магия. Като малък много се впечатлявах от онзи стар трик, в който като си сгънеш и събереш палците на двете ръце, можеш да симулираш, че си откъсваш горната част на единия палец.

Стоп-кадър ти дава възможност да използваш въображението си, за да създадеш още хиляди варианти на подобни трикове. Предпочитам да работя с фотоапарат, отколкото с камера - така материалът остава някак по-суров.

Засега гледам да не разчитам прекалено много на компютрите, защото ефектът от ръчната изработка и удовлетворението, което дава, са много по-силни. Стоп-кадър те учи на базови правила в киното и затова го приемам като някакъв вид подготовка.

- За какво се подготвяш?

- След като уча още малко и натрупам повече опит, се надявам един ден да снимам филм.

- Дай добър пример за стоп-кадър филмче.

- Стоп-кадър е толкова достъпен, че ако се разровиш в YouTube, може да видиш много сполучливи неща дори и от аматьори. За мен клипа на Орен Лави Her Morning Elegance, който е режисиран от самия него, е много красив. Виж и нещата на Блу.

- Как избираш групите и изпълнителите, за които правиш клипове?

- Това се случва естествено. Не ми се е налагало да отказвам, защото малкото клипове, които съм снимал през последните две години, са били за хора, с които си имаме доверие и които са ми интересни като изпълнители. Има много групи и изпълнители, за които с удоволствие бих снимал.

- Кажи ни за тях.

- Не съм задължително голям фен на музиката на всички, но всеки ми е интересен по един или друг начин: "Остава", "Анимационерите", "Ъпсурт" (те накараха всички - от ром в колиба до богат бизнесмен - да ги цитират, а това е възхитително).

Нина Николина има неповторимо лице, Йоана - албумът й беше много добър, а в интервюта се държеше симпатично нелепо, Тони - какво стана с нея?... "Насекомикс", Phuture Shok, Trish, Белослава, Спенс.

- Кой видеоклип ти е правил впечатление напоследък?

- Харесвам видеоклипове в един кадър, защото там е "тук и сега". Screen tests на Анди Уорхол са правени на същия принцип - пускал е камерата и е излизал от стаята, без да дава инструкции.

Миналата година бях на негова изложба в Париж и тези филмчета ме хипнотизираха. Има нещо много симпатично нахално в тях. Те са доста дълги и в един момент започваш да възприемаш естественото поведение на участниците като актьорска игра.

Това те кара да си зададеш доста въпроси за човешкото поведение и силата на екрана.

- Кои са "твоите филми" като зрител?

- Много трудно е да кажа, защото харесвам голям диапазон от филми, но на първо четене ми хрумват "Бъфало 66", "Да умреш за каузата", "Догвил"… Не мога да избера само едно заглавие на Уди Алън и Скорсезе, "Бибрутално: Разходка Смърт" на Тарантино, "Говори с нея" на Алмодовар, "Портокал с часовников механизъм", "Абсолвентът"… На първа и трета част на "Остин Пауърс" доста се смея...

- "Аватар" бе обявен за най-касовия филм на всички времена. Хареса ли ти?

- В този филм са вложени адски много пари и са спечелени адски много пари. Не бих могъл да го отрека. Мен лично филмите на Джеймс Камерън не ме докосват и затова ако не попадна случайно на филма, вероятно няма да отида да го гледам. Но това не значи нищо.

- Има ли съвременно българско кино?

- Има. Като казвам, че има съвременно българско кино, не коментирам заглавия или качество. Просто отговарям на въпроса - така или иначе всяка година в България се правят филми. През последните години някои даже имат успех на международни фестивали.

Проблемът е, че прекалено много се сравняваме. Не разбирам кого се опитваме да надпреварим? Не е ли някак по-мъдро да приемем, че сме малка държава и да работим с това, с което разполагаме? Да сме малко по-скромни и да не изразяваме мнение за всичко и на всяка цена?

Проявата на уважение не значи задължително да зачеркваш индивидуалността си. Българското кино е такова, каквото е, има го и това е факт. То няма да се развие, като непрекъснато го отричаме. Това важи и за музиката и въобще за всички сфери от живота.