Церемонията за връчване на годишните награди на академията, в която е представена цялата кинематографична общност - 10 организации на професионалисти, ще се състои на 31 май.
Наградите се присъждат за творчески постижения на филми, имали публичен показ у нас през 2012 г.
Състезават се 10 пълнометражни и 5 късометражни игрални филма, два телевизионни сериала, два телевизионни игрални филма (единият късометражен), 23 документални филма и 9 анимационни.
Очаквано с най-много номинации са фирмите взели най-много отличия на последния фестивал "Златна роза" във Варна - "Аз съм ти" на режисьора Петър Попзлатев и "Цветът на хамалеона" на дебютиращия като режисьор оператор Емил Христов. Заедно с тях за най-добър игрален филм е предложен и "Миграцията на паламуда" на Людмил Тодоров.
Само два телевизонни сериала са били предложени от професионалистите кинематографисти: "Под прикритие" с режисьор Виктор Божинов, излъчен по БНТ, и "Революция Z" с режисьор Димитър Гочев, излъчен по Би Ти Ви.
(Вижте всички номинации).
84-годишният Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.
Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.
След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма през 1958 г. поставя "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант.
Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. В него няма патетика и кух героизъм. Героите са обикновени хора и всеки от тях загива нелепо и без позата на славен комунист. С постановление на ЦК на БКП от 1958 филмът е свален от екран.
Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.
Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).
В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".
През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.
"Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...
Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.
"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.
Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.
В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ.
Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."
