За него не може да се каже просто, че е тенор или баритон. Защото той е само Пласидо Доминго (placidodomingo.com). Който днес навършва 70 години.
Има източници, които най-сериозно твърдят, че човекът с невероятна и безподобна кариера крие поне три години от възрастта си.
Доминго е изпял 130 роли в над 3500 оперни представления. Няма друг, който може да се сравнява с него.
Днес той е последният тенор, наричан "народен" без никакъв намек за принизяване на голямото му изкуство. Той е един от най-великите артисти, които се решават да напускат строго ограниченото поле на класическите жанрове в интерес на по-широката публика и това никога не пречи на изключителното му творческо присъствие по сцените.
Дискографията му е неописуема - само за най-големите лейбъли - "Юнивърсъл", "Дойче грамофон", "Дека" и бившия "Филипс" е направил над 100 записа.
Често ежедневието му е такова: рано сутрин се разпява, после ,учи роля и репетира, вечер пее на две виенски сцени, между които се придвижва с трамвай.
С блестящо чувство за хумор отиде в шоуто на мъпетите, за да се срещне с техния тенор - Пласидо Фламинго.
Снимал се е в много филми-опери, а върхът на популярността го споходи на... световното първенство по футбол в Рим през 1990 г., когато бе премиерата на проекта "Тримата тенори" - с Лучано Павароти и Хосе Карерас, концерт, изнесен още много пъти по света.
Изпълнява арии в опери и оперети, шлагери, религиозна музика с канонични текстове, танга и популярни песни. Височините владее без никакъв проблем и често изненадва с неподозирано ниски тонове.
От 1973 г. дирижира най-авторитетните оркестри, например в Ню Йорк и Виена, както и в звукозаписни студиа. Събира пари за благотворителни цели. Притежава много ресторанти, рекламира часовници и ръководи оперните театри в Лос Анджелис и Вашингтон.
Знае и разказва (а може би и измисля?...) най-смешните вицове за тенори и това допълнително го прави изключително симпатичен, слънчев, сърдечен, добронамерен човек, винаги благоразположен. В интервютата си е внимателен и силно самокритичен.
Влюбен е в работата си, любопитен е, никога не показва умора. Само за кратко в един момент беше угрижен заради рак на дебелото черво, но успя да го победи.
Въпреки многото слухове, той продължава да е женен от 1962 г. за своята втора съпруга - бившето мексиканско сопрано Марта Орлеас.
"Ако почивам, ще ръждясам", пише на сайта му в интернет. И никак не е случайно, че работи и днес, на 70-ия си рожден ден, когато испанското кралско семейство ще почете юбилейния му гала концерт в мадридския театър "Реал".
БНТ предава пряко това забележително събитие в петък, 21 януари, от 21 часа.
На тази сцена Доминго излиза сега и като Орест в "Ифигения в Таврида" от Глук. Избрал е бароковата музика, за да изрази силата на своята индивидуалност, но и съобразявайки се с възрастта си.
Именно в Мадрид той е роден в семейство на артисти. През 1950 г. се преселват в Мексико, където момчето учи вокална техника, пиано и дирижиране. Първият му певчески опит е като баритон, а през 1960 г. дебютира като тенор в ролята на Алфредо от "Травиата" на Джузепе Верди.
През следващите три години работи в Националната опера на Израел, където разработва 12 роли и участва в над 280 представления.
През 1966 г. дебютира в Нюйоркската градска опера (nycopera.com), а през 1968 г. и в "Метрополитен" (metoperafamily.org) - с Рената Тебалди в "Адриана Лекуврьор". Миналата година отбеляза 40-годишното си сътрудничество с този театър със същата роля.
Пее в "Ла Скала", Милано, "Щаатсопер", Виена, "Ковънт Гардън", Лондон, оперните театри на Париж, Лос Анджелис, Чикаго, Вашингтон, Барселона, Мадрид, Буенос Айрес...
За край на кариерата му днес изобщо не става дума. Новият проект е роля в "Завръщането на Одисей" от Монтеверди (Il Ritorno d'Ulisse).
Вижте и чуйте Пласидо Доминго във vbox7.com.
Последвайте ни
