Повече от четири десетилетия "Дженезис" (Genesis) са музикалното семейство на басиста, китарист и композитор Майк Ръдърфорд, който е и един от основателите на славната английска рок банда.
Когато през 1984 г. той създава "Майк енд дъ меканикс" (Mike & The Mechanics), новата група се превръща за него в нещо много повече от страничен проект. "Механиците" издават няколко албума и се радват на успех в чартовете и радиоефира с хитове като Over My Shoulder, All I Need Is а Miracle и класиката Living Years.
Когато един от двамата водещи вокалисти – Пол Йънг – умира през 2000 г., групата изпада в криза. Малко по-късно напуска и другият певец, Пол Карак, за да продължи със солова кариера.
В обновен състав "Майк енд дъ меканикс" сега отново са готови за музикално пътешествие с нов албум, озаглавен The Road и с нови вокалисти – соул звездата Андрю Роучфорд и рок певеца Тим Хауър. Реформираната група ще свири за първи път в България на фестивала "София рокс" (Sofia Rocks) на 8 юли заедно с "Джудас прийст" (JudasPriest.com), "Уайтснейк" (Whitesnake.com), "Саксън" (Saxon) и "Слейд" (Slade).
Кога започнахте наново с "Майк енд дъ меканикс" и защо?
Беше преди около две години. Бях в творчески период и бях написал няколко песни. Аз обичам да пиша песни. Те са горивото за страхотната машина, каквато е групата "Майк енд дъ меканикс". Нещата не трябва да се насилват. При нас ставаха постепенно. Първо се присъедини Андрю Роучфорд, с когото започнахме да пишем заедно. След това дойде и Тим, който също се включи в екипа. Всичко се случи естествено, без особени усилия.
Доколкото знам, навремето, след като напишеш песен, си оставял Пол Йънг и Пол Карак да се пробват и сами да решат чий вокал е по-подходящ. Това работи ли и при новите вокалисти, Андрю и Тим?
Да, сега отново е точно така. Те и двамата са много силни фронтмени и затова мисля, че концертите от настоящото ни турне са най-добрите, които сме правили до момента като група. Андрю и Тим работят страхотно заедно. Партнират си великолепно. При избора на вокал за дадена песен нещата обикновено са очевидни. Андрю прави по-соул ориентираните песни, а Тим – тези с по-рок звучене. Има обаче една песен, която искат да пеят и двамата. Тя се казва A Beggar on a Beach of Gold.
Синът ти Хари също е част от новия проект. Как беше да работите заедно?
Фантастично! Да работя със сина си за мен е истинско удоволствие, най-вече, защото се уверих, че има много добри умения и талант да се справи. Преди да се захване с нашия проект, той завърши работа по албума на една рап група. Миналата събота видях Хари в студиото заедно с Ерик Клептън. Справя се много добре.
Разкажи ми нещо за другите музиканти, с които записахте новия албум.
Барабанистът Гари Уолас е с нас от доста дълго време. Той е другият барабанист на "Пинк Флойд" (Pink Floyd). Има много дълга музикална история. Познавам китариста Антъни Дренън от ирландската група "Корс" (Corrs). Така че, както виждате, няма непознати физиономии.
Какъв е смисълът зад заглавието на новия ви албум The Road [Пътят]?
Едноименната песен, която дава заглавие на целия албум, е замислена да звучи оптимистично и зареждащо. Тя носи много простичко послание. Да обичаме живота и да бъдем позитивни. Самото заглавие на песента е подходящо и за име на албум, защото символизира началото на ново пътешествие за мен и групата "Майк енд дъ меканикс".
Как виждаш бъдещето за групата?
Турнето върви много добре. През юли и август ще участваме на няколко летни фестивала. След това ще си вземем почивка. Андрю има планирани концерти по това време. Може би догодина отново ще се отправим на път. През зимата ще седнем да напишем няколко нови песни и през пролетта може да планираме още концерти.
Как реагира, когато неотдавна Фил Колинс обяви, че официално приключва с музикалната си кариера?
Мисля си, че това е било просто реакция на начина, по който той се е чувствал в конкретния момент. Би било голяма загуба за целия музикален свят да бъде изгубен талант като неговия. Не съм убеден, че трябва да се правят такива крайни изявления. Можеш ли да си сигурен как ще се чувстваш след две-три години? С "Дженезис" за момента нямаме никакви планове. Но бих припомнил тази мисъл: никога не казвай никога. Смятахме, че всичко е приключило, а после през 2007 г. с "Дженезис" направихме грандиозно турне. Но дори и да нямаме планове, все още сме си приятели.
