Нети: "Не бива да се съобразяваш с всички"

Тя играе в един от успешните мюзикъли "Стъпка напред", който можем да видим на сцената на Младежкия театър. Сега се оттегля, защото със съпруга й Дони са в очакване на първото им дете.

Талантлива, лъчезарна и безспорно харизматична, Нети разказва за надеждите, работата и живота си в специално интервю за Vesti.bg.

- Съвсем скоро мина един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер, а след това и Коледа. Как прекарахте тези дни с Дони?

- Традиционно на Бъдни вечер винаги сме при майка му и баба му. Те приготвят ястията, а аз нося ошав. И тази година се представиха страхотно! Беше много вкусно, а парата дойде в нашия дом.

На Коледа за поредна година се събрахме с приятели от театралния кръг - Сашо Дойнов и Иван Радоев. Ходихме на вилата на един общ приятел. Имаше много танци. Аз направих баница, написахме късмети. На мен ми се падна, че ще отида в Лас Вегас. Честно казано нямам желание, но те бяха смешни някакви. Сега около Коледа имаме и много участия. Винаги е приятно да пееш около празниците, защото хората идват усмихнати, в добро настроение.

- Какво мислиш за комерсиализирането на Коледа като цяло?

- Ами всеки сам избира за себе си дали да наблегне на подаръците или на друго. Най-важното при идеята за подаръците, например, е да знаеш, че това, което подаряваш на хората със сигурност ще им хареса, защото ги познаваш добре. А след това те да се сещат за теб, когато си ги ползват. По повод истериите около Коледа обаче - смисълът на този празник е да се сетим, че един човек се е родил, за да се пожертва за нас. И да се замислим, че всички сме хора, че всички сме били малки и напълно чисти и че в нас го има потенциалът да спасяваме себе си и другите.

- Скоро стана ясно, че си бременна в шестия месец. Защо чак сега реши да го съобщиш публично?

- Пазихме дълго време тази тайна от хората. Разбира се, нямаше как да го скрием от театрите, в който играя. От септември репетирах за мюзикъла "Стъпка напред" (Вж. повече за мюзикъла), който поставихме в Младежки театър. Всичките ми колежки знаеха за здравословното ми състояние, но не се наложи да се съобразяват с това, защото от самото начало се чувствам изключително добре.

Постарахме се обаче обществото да не го разбира, защото в никакъв случай не искахме да привличаме общественото внимание и да си правим пиар по този повод, било то на новото представление или на новата песен. Затова решихме да запазим максимално дълго време тази наша лична тайна. И като цяло съм решила това да е едно от последните интервюта, които давам на тази тема. 

- Разкажи ни за мига, в който разбра щастливата вест.

- Разбрахме със сигурност на 15 август, празника на Дева Мария. Бяхме на морето. Съобщихме първо на майката на Дони, а тя беше на върха на щастието. Както и ние. Човек изпитва особени чувства и дори да се опита да ги обясни с думи на някого, ако той самият не ги преживее, няма как да разбере. Хем е чудо, хем е толкова нормално да му се случи на човек.

- През следващите месеци ще продължи ли публиката да те вижда на сцената?

- Засега се оттеглям. До последно държах новината. Исках да мине премиерата на "Стъпка напред". И се радвам, че мюзикълът събира толкова многобройна публика. Това беше и идеята ми. Исках хората да дойдат, за да видят мен, колегите ми, представленията, а не да ме гледат в корема.

- Ти се занимаваш от години с танци, едновременно с това пееш, виждаме всичко това, плюс други таланти, и на театралната сцена. Как успя да съчетаеш толкова много таланти?

- Аз се радвам, че се получи така в моя живот, че от много малка знам точно каква искам да стана, т.е. да съм артист, който да умее да пее, да танцува и да играе, без да подреждаме нещата на първо, второ и трето място. Така се стече животът ми, че на 13-годишна възраст започнах да уча в театралната паралелка, където приемът беше много труден. В нея изучавахме синтетични и сценични изкуства, т.е. да можеш всичко. Бяхме сто деца. Учехме заедно със Стефан Щерев, Ани Пападопулу, Орлин Павлов. Тези и други хора, разбира се, са минали и по много други пътища, но в момента са популярни. За съжаление обаче аз не съм чувала да има друга такава театрална паралелка, такъв експеримент. Защото ние бяхме експеримент. Учихме едновременно театрално изкуство, но и всички други редовни предмети. 

- В тази връзка, какво би казала на всички онези момичета, които искат да бъдат на сцената, но нямат тази професионална подготовка?

- Ами историята показва. Милиони такива случаи има. Ясно е, че ако едно момиче разчита само на външния си вид, тя няма да задържи за дълго време вниманието върху себе си. Просто няма да има с какво. Дори и около нея в началото да се въртят милиони пиари. Така че, ако ще се качват на сцената само за да показват външната си физическа красота, това няма да трае дълго.

- Отскоро е факт клипът към най-новата ви песен с Дони - "Има време". В него има много любопитни, лични кадри. От къде са?

- Те са от наши пътувания до Бутан и Непал от миналата и от по-миналата година. В Бутан бяхме миналата година. Изумителна държава. Самите хора там се смятат за най-щастливите на планетата. Това, което ми направи впечатление е колко природата напомня за нашата и как архитектурата на сградите прилича на тази на нашите стари български къщи.

- Ами текстът? Как се роди идеята за него?

- Видях как се появи в главата на Дони. Обикновено така се появява и музиката. В случая с текста се получи след като той три месеца опитваше да намери нишката, основната фраза. Като "Луната спи", например. И не се получаваше. Накрая си казахме "Всъщност, ние за къде бързаме? Така или иначе в момента никой не пуска българска музика, така че няма смисъл да правим песен, просто ей така. Затова просто ще чакаме." И така. После думите му се "спуснаха", докато спеше. Събуди се, поиска една химикалка и я написа на един дъх. И мисля, че това си личи, усеща се.

- А за какво няма време според теб?

- Ако имаш някакви точни приоритети, няма да се налага да отделяш време на излишното. Да се занимаваш с неприятни дреболии, от рода на това кой какво си е купил, кой какво е казал за теб. Не можеш да се съобразяваш и да уважаваш всички реално. А и не трябва. Когато правиш нещо, което ти е приятно, време за глупости и дреболии не остава.

- Скоро посрещаме Новата година, какви са равносметките ти за отминаващата? 

- За всички това е краят на едно десетилетие. Аз за десет години съм направила нещата, които съм искала, а те наистина са се появявали съвсем случайно. Смятам, че добре се развиха нещата при мен. Това е и времето, в което с Дони усетихме, че искаме да си имаме дете. Въобще, всичко се развива така, както усещам, че е правилно да се развива при нас. Дано и при другите хора е така. Може би, ако не бързат много, ще са в крак с това, което трябва да им се случи във времето. Ето, ние определено не бързахме за дете. Случи се, когато трябва.

- Kакво искаш да ти се случи догодина?

- Ей така като ме питаш, иска ми се да се снимам във филм! Динамичен, чувствителен, с хубав сценарий, с добър режисьор, който умее да работи с артистите. Ако не другата година, поне в следващото десетилетие.

- А какво пожелаваш да на читателите на Vesti.bg?

- На тези, които не са си намерили човека, да го намерят догодина и цял живот да са с него!