"Много ме юркат в последно време. Може би от година – казва Рут Колева в интервю за сп. "Ролинг стоун". – И това се засилва последните месеци."
Певицата споделя, че в момента е затрупана с парчета, които трябва да довърши – някои висят от два-три месеца, без да е започнала да ги пише, защото няма време. "Нямам физическата възможност – продължава тя. – Имам доста свирения, подготвям и други неща."
Това не е оплакване – напротив, Рут изглежда щастлива,
че животът й е изпълнен с музиката, която тя наистина обича.
В продължение на поне час след като се срещаме, тя скача от един телефонен разговор в следващ. Обаждат й се с оферта да записва парче с пианист, с когото й се работи, но трябва да го отреже, защото вече е ангажирана с друг; чува се с пиарката си; уговаря бъдещи участия. Освен турнето от пет дати, което прави в началото на май, следващата седмица Рут открива концерта на Джена Джи заедно с Конспиратор от HMSU, има и няколко по-малки участия в клубове.
Една от вече уточнените ни срещи за интервю пропада, защото тя бърза за саундчек. Все работа, все ангажименти и все музика – цял куп неща, от които повечето хора биха се задъхали.
Турнето й в подкрепа на дебютния й албум Within Whispers, макар и от едва пет концерта, е натоварващо, тъй като датите са една след друга без прекъсване.
"Накрая в Пловдив, последната спирка, вече тръгнах да преграквам и имах ужасен страх,
че може да ми падне гласът – разказва тя. – Но се получиха много добре нещата."
Рут пее страхотно, музикантите, с които пътува, са на ниво и на живо парчетата от Within Whisper", както и няколкото песни от албума на Мартин Денев Stolen Blessings, които изпълняват, звучат много добре.
Лайфовете са пълни, хората се забавляват, танцуват и пеят текстовете на песните – и най-вече на явно превърналото се в хит пилотно парче от албума "Близо". След концертите почти всички минават и си говорят с Рут.
Казват й колко яко е било, колко харесват нея и албума й, дават й дискове, на които да им напише лично послание. "Най ме изкефи, че всички дойдоха да им ги разпиша – казва тя. – Този албум съм го направила с тази цел – да има сантиментална стойност за човека, който си го купи."
Рут излъчва преди всичко увереност – и на сцената, и извън нея.
Заобиколена е от приятели и хора, които я харесват и виждат в нейно лице един от рядко срещаните естествени и искрени персонажи в българското публично пространство – готино земно момиче, с което имаш чувството, че можеш да общуваш свободно, дори и да не се познавате.
Тя е на 21 г., талантлива и музиката й е направена с вкус. Работи здраво и си е извоювала правото да развива кариерата си в посоката и по начина, по който иска.
Благодарна е на всички, допринесли за все по-големия й успех, но ако се налага, е готова да действа и еднолично – голяма част от концертите й става по нейна инициатива. За да стигне дотук, тя е трябвало да извърви стъпка по стъпка доста дълъг път, изпълнен с предизвикателства. И го е извървяла, общо взето, сама.
Kариерата на баща й Неделчо Колев в известен смисъл определя част от житейския й път.
Той е легендарен щангист, европейски и световен шампион и бронзов медалист от Олимпиадата през 1980 г. Работата му като треньор отвежда него и семейството му в най-различни страни като Индия, Тайланд и Бахрейн.
На десет години Рут пее за първи път на живо пред публика – на един прием на последния етаж на хотел в Тайланд, където по това време баща й е треньор на националния отбор по щанги. "Писаха го по вестниците и там, и тук" – разказва тя.
Родителите й се развеждат и Рут остава да живее с баща си. Той е доста зает, а тя е едва десетгодишно дете в Тайланд – чужда страна, чийто език не говори. Налага се да се справя сама, а междувременно започва да си пее вкъщи.
Музикалната й култура тръгва от многото джаз, блус и френски шансони,
които майка й е слушала. Казва, че още от първи-втори клас се е занимавала с "музикални неща", певчески групи и подобни. След развода баща й обаче взема нейния интерес към музиката като просто поредната фаза, през която дъщеря му ще премине.
"Като по-малка исках да тренирам таекуондо, танци, да се занимавам с рисуване, да науча английски (аз си го научих после де) – имах различни интереси – разказва Рут. – Лутах се. Не знаех какво точно искам да правя." Когато тя казва "музика", баща й решава просто да изчака да й мине.
"Но не ми мина. И в крайна сметка той започна да възприема това и да се гордее с мен" – казва тя.
На 15 г. вече е записала първата си песен "Не ме търси" и тогавашният й мениджър я свързва с несъществуваща вече дъщерна музикална компания на Disney, която търси обещаващи млади изпълнители – тийнейджъри на възраст между 13 и 16 години, с които да подпише договор.
Заминава за Ню Йорк, където заедно с продуцента Мартин Брайли (композирал парчета за Селин Дион, Майкъл Болтън и др.) записва демо версии на няколко песни и се среща с представители на компанията. "Договорът, който ми предложиха, беше впечатляващ – разказва Рут. – Сега, като се замисля, не ми се и вярва как са седели тогава нещата."
Тя обаче отказва.
Музиката, която се очаква да изпълнява, е тийн поп, "който дори тогава не усещах по никакъв начин".
Защото Рут вече е изградила вкуса си с упорито слушане на джаз, хип-хоп и фънк – изпълнители като Ерика Баду, Лорин Хил, Roots, Fugees и Cypress Hill. "Бях в един пубертет, в който исках да се бунтувам срещу всичко" – допълва тя.
После идва "Мюзик Айдъл".
"Получи се един вид: "Не съм от тук и съм за малко.", казва тя. Но пък точно покрай предаването се запознава с бъдещите си издатели, които я харесват и й предлагат офертата, на която се надява – творческа свобода и възможност да избира хората, с които да направи албума си. "Всеки един човек, с когото сме работили заедно по текст и музика – казва тя, – съм го избрала аз."
Въпреки целия житейски опит, с който доста хора на по-сериозна възраст не могат да се похвалят, младостта на Рут си казва думата.
Певицата наистина преживява силно всичко, което се случва около музиката й
и всяка казана за нея дума. "Трябва да си супербезчувствен, ако не те засяга нещо, казано за албума ти, който ти е толкова свиден и ти е първи – обяснява после тя. – То е все едно да говорят против детето ти и то да не те засяга."
Рут отдава импулсивността на зодията си – овен.
Това, което наистина я нервира обаче, са рамките, в които някои хора се опитват да набутат публичния й имидж – че е скандална и разкрепостена.
"Ходих на интервю в една телевизия, където водещата ме обяви като "една от най-скандалните певици в България", а въобще не знаеше коя съм – разказва Рут. – Като отидох, ме пита: "Онова парче там, дето е на един покрив, това си ти, нали?"
Последното определение, което Рут би използвала за себе си, е "скандална". "Нито имам гадже футболист, нито вземам наркотици или съм страхотна пияница, нито излизам и седя до късно да купонясвам – обяснява Рут. – Даже напротив. Лягам си в един, обичам да готвя, да гледам филми и да си почивам."
