К ато малък Веселин Маринов е мечтаел да прави хляб, а Драго Симеонов е виждал в професията боклукчия най-изумителното занимание на света.
16-годишната Дивна пък вярва, че човек получава един голям шанс в живота си и е важно да го грабне, докато Любо мечтае хората в България да са достатъчно добре финансово, за да ходят на културни мероприятия свободно и честно.
Какво разказаха звездните коментатори на "Големите надежди", чийто първи епизод бе снощи - вижте в кратките блиц интервюта на Наталия Такова от Vesti.bg:
Любо Киров: Моята лична надежда е, че България ще стане едно духовно място
- Връщам те в детството! Какъв искаше да станеш като пораснеш голям?
- Добре е, че като малък исках да стана това, което съм сега (Смее се). Имам талант за рисуване, а като малък ходех на много кръжоци – по рисуване, скулптура и т.н. Завърших художествено училище, после Художествената академия, но музиката ми беше много по-голямата любов. И честно казано не смятах, че ще стана певец. Исках да съм музикант и дълго време се занимавах с барабани. Просто в един момент в живота ми се наложи да пропея (Смее се). Тогава се оказа, че въобще не е лошо - на хората им хареса как пея. Така че аз от малък знаех, че искам да съм музикант, но не бях сигурен, че ще стана певец“.
- Има ли големи надежди в България?
- Аз съм убеден, че има таланти в България.
- Коя е твоята голяма надежда за бъдещето?
- Моята лична надежда е, че България ще стане уютно и уредено, но не само материално и икономически, а и духовно място. Мечтата ми е хората да бъдат достатъчно добре финансово, за да си позволяват да си купуват музика и да ходят на културни мероприятия спокойно и често. Това е голямата ми надежда!
Дивна: В момента българската музика има един хубав възход
- Каква искаше да станеш като пораснеш голяма?
- Винаги съм искала да се занимавам с изкуство. Наскоро си говорехме с мама, поводът беше поканата за "Големите надежди", и тя ми разказа как като малка винаги съм танцувала пред телевизора и съм обяснявала как искам да стана актриса. Иначе винаги съм обичала музиката, танците.
- Има ли талантливи деца в България?
- Аз уча в училище по изкуство и постоянно се сблъсквам с талантливи деца. Много се радвам, че имам възможността да бъда част от това предаване, защото то е изключителен шанс за младите таланти. А пък и аз самата съм пример за това, че след подобно предаване – помниш "Пей с мен", ми се отвориха толкова много врати. Наистина, това е шанс, който човек получава веднъж в живота.
- Какво си мечтаеш за бъдещето?
- Културата в България да се развие до такава степен, че дори и без такива предавания, младите и талантливи хора да бъдат по-лесно разпознаваеми. В момента българската музика има един хубав възход, но медиите не винаги приемат младите изпълнители и ги разпространяват. Мечтая си скоро по нашите медии да се слуша само българска музика, както в момента по MTV дават само американска, например.
Драго Симеонов: Като малък исках да стана боклукчия
- В какво мечтаеше да се превърне малкият Драго Симеонов?
- Със сигурност в някой, свързан със сцената. Но най-красивата професия за мен тогава беше тази на боклукчиите, които се возеха на камионите отзад, хванати за стълбичката. Като бях малък си мислех, че те намират някакви страхотни неща, които другите хора са изхвърлили. Освен това се впечатлявах, че си подвикват – за мен това беше най-близкото до свободния начин на живот.
- Има ли млади надежди в България?
- Има много голяма надежда за цяла България изобщо!
- Голямата ти надежда е...
- Моята голяма надежда е никога да не губим надежда. Да си остане частичка добронамереност, позитивизъм, вяра в бъдещето. За себе си бих казал, че това зрънце е част от мен. Но човек трябва да се грижи за него, като семенце, но и да го даваш на другите.
Веселин Маринов: Ние сме страната на поетите и на певците
- С какво искаше да се занимаваш, когато беше малко момче?
- Първоначално исках да правя хляб. Много близо до моята къща в родния ми град беше хлебозаводът. Миризмата на правеуия се хляб, тестото, което втасва – това ме зарази още в детските ми години. Освен това помня как по Великден майка ми правеше страхотен козунак, който също втасваше до моята стая. Тези неща са оказали много силно влияние. С годините тази моя мечта се отдалечава, но не се отказвам. Един ден си мечтая да имам една красива малка хлебарница за бутиков хляб от твърда ръж.
- Какво е наблюдението ти от форматите за таланти - има ли много талантливи хора в страната ни?
- Аз се учудвам всеки път от тези формати, които се правят през последните няколко години. Заключението, до което съм стигнал, е, че ние сме страната на поетите и на певците. Неслучайно Орфей е от тези земи. Въпросът е там, че няма структури, които след подобни шоута да развиват тези млади имена. Така тласъкът, който им дава едно подобно предаване, може да не бъде използван напълно.
- Какви са надеждите ти за бъдещето на България?
- Много ми се иска да живеем по-добре. Обикновеният човек да е по-добре. Да не става събитие на годината идването ми в един малък град, например. Не искам хората да събират пари, за да дойдат на мой концерт, да си купят диск или да отидат на почерпка на по торта и кафе. И като се замисля... С всяка изминала година ставам все по-голям песимист, отколкото оптимист за това дали ще се оправим някога. И все пак тая надеждата...
