Отново Телевизионен театър - с "Чайка" на Азарян

С е елевизионна адаптация на спектакъла „Чайка" от  А.П Чехов с режисьор Крикор Азарян  Българската национална телевизия (bnt.bg) отбелязва Международния ден на театъра 27 март.

Събитието е знаменателно, защото с него се възстановява забравеното в България понятие "телевизионен театър", приобщавало десетилетия наред няколко поколения към магията на сцената.

Проектът, с който БНТ възстановява "програмната линия" за телевизионно представяне на театър, включва заснемане на тв варианти и на другите две постановки на Азарян по Чехов, които той успя да направи в края на живота си: "Три сестри" в Младежкия театър "Николай Бинев"  и "Вишнева градина" в Народния театър "Иван Вазов".

Телевизионната адаптация на играната пет сезона в Театър "Българска армия" и получила всички български награди "Чайка" се излъчва на 26 март, събота, от 22.45 ч.

Режисьор на телевизионната адаптация  е една от многото знаменити ученици на професор Азарян - Лилия Абаджиева, а продуцент е Студия "Екран".

В "Чайка" участват Бойка Велкова, Александра Сърчаджиева, Иван Радоев, Мирослав Косев, Лидия Инджова, Милен Миланов, Меглена Караламбова, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Георги Новаков, Георги Кадурин, Иван Бърнев.

"Чайка" е била за мен винаги най-притегателната от Чеховите пиеси.

Въобще Чехов, (колкото и нескромно да звучи) е авторът, който, ми е най-близък. Предполагам, че не се лъжа като си мисля, че начинът, по който Чехов вижда хората, света, нещата от живота съвпада с моето виждане", каза Крикор Азарян преди години.

"Чехов ми е близък с полифоничния си поглед. Камерата му не следи събитието, както е примерно при Шекспир, а е с няколко гледни точки и до високото слага ниското.

Винаги има някаква паралелност и тази паралелност ми е особено близка. Тези контрасти: високо - ниско, силно - слабо, голямо - малко, правят внушенията много по-значими, отколкото значението на произнесените думи. И това е театърът!

А защо точно "Чайка" Това е една фундаментална пиеса с комплекс от вечни теми. Това е пиеса за любовта, за смъртта, за творчеството. И още, конфликтът между поколенията - родители-деца. Всичко най-съществено е тук, за най-глобалните неща е тази пиеса и те са вплетени в тяхната органична връзка...", такъв завет остави Крикор Азарян.