Легендарната звезда на френското кино направи най-големите си филми преди да навърши 40, беше над 50, когато се ожени за втори път, а на 60 започна да получава почетни награди.
Днес, 8 ноември, той навършва 75.
Животът му отдавна е спокоен, оттеглил се е в селска къща във Франция. "Леденият ангел" (така го наричаше критиката) може би осмисля бурния си живот, заобиколен от домашни любимци.
Колкото повече филми правеше през годините, колкото по-ярко светеше зведата му на световен идол, толкова повече се разширяваше пропастта между него и родната му Франция. Французите не обичат Ален Делон и това не е от вчера.
В авторитетната класация на в. Le Journal du Dimanche на най-харесваните и обичани лица от музиката и сцената Ален Делон отдавна е извън първата 50-ица. "Никой от другите в списъка нищо не губи от моето отсъствие", така актьорът коментира това.
Французите изглежда се разочароваха от някогашната национална годрост преди десет години, когато той, някогашният войник в Индокитай и запален почитател на Наполеон, прие швейцарско гражданство - след като дълго преди това бе живял в Женева.
Защо не го обичат?
Може би заради откритата му симпатия към Льо Пен и неговия дясноекстремистки "Национален фронт"? Или заради подозрителните му връзки с подземния свят, скандалите с дрога и секс?
Той е любимец на жените, но връзките му не траят дълго. Най-лудата история започва през 1959 г. с 20-годишната австрийска звезда Роми Шнайдер (1938-1982). Междувременно се жени за Натали, тя ражда сина им Антони (също актьор), но Делон пак се връща при Роми, дори и на екрана - през 1968 те се снимат заедно в "Басеинът".
След това е връзката му с актрисата Мирей Дарк и брак с холандския модел Розали ван Бреемен.
От втория брак, също разпаднал се отдавна, Ален Делон има две деца - Анушка Делон (родена 1990 г., дебютира в киното на 13-годишна възраст) и Ален Делон Джуниър (роден 1994 г., дебютира в киното 12-годишен). Има и две внучки.
Пътьом има връзка и с младата актриса Ан Парийо.
След три години в армията, където служил като десантчик в Индокитай, привлечен от солидната заплата, той се демобилизирал през 1956 г., бързо похарчил парите и се чудел какво да прави. Приятели го посъветвали да се пробва да го забележат в киното.
Само че, като виждали снимките му, продуценти няколко пъти отговаряли, че е прекалено красив и не става. Когато се сприятелил с начинаещия актьор Жан-Клод Бриали, двамата отишли на фестивала в Кан (festival-cannes.fr) и там го забелязал американски продуцент, дошъл в Европа да търси заместник на трагично загиналия Джеймс Дийн, иконата на американското кино по онова време.
Делон направил пробни снимки в Рим, те били успешни и договорът бил готов за подпис, но при условие бързо да научи английски език. Захванал се с учебниците и точно тогава го забелязал вече известният режисьор Ив Алегре.
С подкрепата на изпълнителката на главната роля Едвиж Фейер, той го наел.
Актрисата казала на Алегре:
"В него има нещо повече от безупречната му външност;
той излъчва ненаситна животинска сила, той притнежава и физическа мощ, и обаяние..."
Така Делон дебютирал във филма на Ив Алегре "Когато е замесена жена". Без никакво специално образование, младежът се учел на снимачната площадка, след години сам признава това. Влизал от филм във филм, но все още не го признавали.
Пробивът станал, когато Рене Клеман го поканил за централната роля в екранизацията на романа на Патриша Хайсмит "Талантливият мистър Рипли". И
през 1961 г. във филма "Под яркото слънце" Ален Делон изиграва ролята на беден авантюрист, страхотно чаровен, находчив, съобразителен и напълно скаран с морала. Фалшифицира документи, убива прияателя си с една цел - да открадне един чужд живот.
Режисьорът Клеман останал извънредно доволен от младия актьор и от неговата готовност да възприема и изпълнява всяко изискване, за разлика от надутите големи звезди.
На сутринта след премиерата Ален Делон вече бил звезда. Намерил своя типаж - човекът с двойно дъно, пропадналият ангел. Обявяват го за наследник на Жерар Филип, за Жюлиен Сорел (героят на "Червено и черно" на Стендал) на 60-те години.
От тук нататък
кариерата му е неудържима.
Не друг, а великият Лукино Висконти веднага го взема, за да изиграе ролята на младия боксьор в "Роко и неговите братя".
След премиерата през същата 1961 г. критиците категорично признават чаровника и за способен да изпълни сложна драматична роля.
Следват участията му при Микеланджело Антониони в "Затъмнение" (с Моника Вити), отново с Висконти в "Гепардът" (с Бърт Ланкастър и Клаудия Кадинале, роля, която днес е във всички учебници по кино) и т.н.
Ален Делон е участвал в над 100 филма и телевизионни сериали, режисьор е на три, сценарист на 10 и продуцент на 23 (пълна филмография в imdb.com).
Снимал се е при режисьорите Кристиян Жак, Анри Верней, Робер Енрико, Луи Мал, Валерио Дзурлини, Жан-Пиер Мелвил, Жан-Люк Годар, Бертран Блие, Джоузеф Лоузи, Фолкер Шльондорф и др.
Партнирал си е с Жан Габен, Жан-Пол Белмондо (знаменития "Борсалино" от 1974 г.), Лино Вентура, Джейн Биркин, Симон Синьоре, Ванеса Паради...
Сред най-известните заглавия, в които е главен герой, са и "Самураят", "Гори ли Париж", Двама мъже в града", "Смъртта на един негодник", "За кожата на едно ченге", "Една любов на Суан", "Господин Клайн"...
Опитвал е в театъра, но след твърде хладни отзиви се отказва. Има и записи на шансони.
Години наред Ален Делон е използван като рекламното лице на Франция по света. За последен път - преди няколко месеца, когато президентът Саркози, го покани да придружава него и Карла Бруни, (за да ги снимат заедно) на Световното изложение в Шанхай.
Филмотечното кино "Одеон" (bnf.bg/bg/odeon) в София отбелязва рождения ден на Ален Делон с прожекции на филмите "Дума на ченге" (1985) и "Не будете ченге, което спи" (1988), "Техеран - 43" (1981), "Нашата история" (1980), "Трима мъже за убиване" (1980).
Последвайте ни
