Из съкровищницата на Бургас: Бягство към затвора

О стров Света Анастасия, който бе открит за посещения само преди месец, със сигурност ще се превърне в една от най-аткрактивните дестинации край Бургас.

Намиращ се само на около 30 минути път с корабче, островът разкрива своята пъстра история – легенди за лечителки, манастирски съкровища, разкази за затворници, успели да избягат от малкото парче земя, закъдето сега са се запътили всички черноморски туристи.

Островът е забулен в мистерия и за него се разказват стотици легенди и истории.

Манастирът "Възнесение Господне” и света Анастасия

Света Анастасия е единственият български остров, на който има действаща църква – "Възнесение Господне”, която е част от съществувал някога там манастир. Най-ранните данни за съществуването на тази обител са от XV век. През годините манастирът е бил опожаряван няколко пъти и нападан от пирати. За стенописите в църквата се предполага, че са от XIV век.

Легендата разказва, че света Анастасия е една от малкото жени мъченици. Родена е в Рим в знатно семейство – майка й е християнка, а баща й е езичник. Когато умира майка й, я омъжват насила, но тя решава да запази девствеността си и казва на мъжа си, че е неизлечимо болна. След това признание той се ядосва, ругае я, обижда я. Случайно или не – няколко дни по-късно корабът му е потопен и Анастасия остава вдовица. Тя започва да помага на християните, които по това време са гонени – лекува ги и им дава храна.

Един ден Анастасия влиза в християнски затвор и го заварва напълно празен. Тя разбира, че всички са убити и едва успява да спре сълзите си – така осъзнава, че и тя е християнка. Започват да я молят да се откаже от тази религия, но тя държала на вярата си. Затворили я в килия и я държали 60 дни жадна и гладна – тя обаче оцеляла. След това я качили на кораб, пробили го, за да потъне, но с нейните молитви плавателният съд успял да стигне до най-близката суша. След като разбират и за този неуспешен опит да я погубят, залавят Анастасия отново, разпъват я на четири кола и я изгарят жива.

Според религията Анастасия е починала, но тялото й е останало цяло. Няколко години по-късно я провъзгласяват за светица, мъченица и лечителка.

Най-популярната легенда за острова разказва за пирати, които го нападнали във времето, когато там имало манастир. Монасите се затворили в църквата и се помолили на света Анастасия да им помогне и да ги избави от набезите. Тя чула молитвите им и изпратила страховита буря, която разцепила пиратския кораб.

Вярва се, че причината за пиратските набези е заровено на острова златно съкровище, пазено от призрака на загинал морски разбойник.

Днес вкаменените останки от кораба могат да се видят дори от един от прозорците на сградите за гости.

Според друга история навремето до острова са достигали викинги. Документирани сведения за това няма, но има следи от две опожарявания.

За странните сили на мястото говори и случка отпреди години, когато пиян капитан на влекач оцелял като по чудо, след като паднал от 25-метрова отвесна скала.

Любопитно е да отбележим, че храмът, посветен на света великомъченица Анастасия (Фармаколитрия – Лечителката), чества годишния си празник на 15 август ("Успение Богородично”, Голяма Богородица), докато в православния календар света Анастасия се почита на 22 декември.

Този интересен факт има своето обяснение. Бурното зимно море по това време на годината прави труден достъпа до острова и затова светицата била чествана в деня на Божията майка. Годишният събор бил тачен от жителите на крайбрежните градове и странджанските села и те не пропускали да предприемат пътешествие с лодки на този ден.

По време на турското нашествие манастирът бил разграбен, но по-късно отново процъфтял в името на общото богоугодно дело „когато българи и гърци са служили на „една черква и комка (причастие)”.

Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на манастира е грамота на вселенския патриарх Йеремия II, публикувана от гръцкия историк Ламброс Кaмперидис. Грамотата е с дата юни 1575 г. и документира укрепването на манастира, в който се подвизавали двама монаси.

Няколко години по-късно манастирът "Света Анастасия“ преминава под управлението на созополския ставропигиален манастир "Св. Йоан Предтеча" (на о-в Св. Иван). Това подчинение продължава до 1623 година, когато созополският манастир е окупиран от казаци и след това разрушен от турците. Част от созополските монаси се заселват след това на остров Св. Анастасия.

През 1656 г. Евлия Челеби посещава острова и споменава за богат манастир с голям празник. През 1784 г. манастирът е посетен от френския офицер Лафит-Клаве, който заварва на острова турски войски, дислоцирани там срещу евентуални нападения на руския флот.

След създаването на Българската екзархия манастирът остава на подчинение на константинополската патриаршия. През 1905 г. след дълги протести манастирът е предаден от константинополската на българската патриаршия. Преди предаването игуменът на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение в Бургас.

Благодарение на дарители от Бургаския край манастирът е възстановяван няколко пъти след тежките пожари и пиратски набези през вековете.

Църковната обител просъществува до 1923 г., когато манастирът е превърнат в затвор,

където са заточени 132-ма комунисти и земеделци. Трудната поддръжка на островния затвор принуждава правителството да прехвърли затворниците в бургаския полицейски участък, а част от тях са освободени.

След атентата в софийската църква "Света Неделя" през април 1925 г. островът отново е превърнат в затвор. На 29 юли 43-ма от арестантите успяват да избягат с две гребни лодки до нос Чукаля, откъдето се скриват в Странджа планина. Със съветска помощ те успяват през Истанбул да стигнат Одеса. Голяма част от избягалите комунисти, сред тях и секретарят на бургаския окръжен комитет на БКП Теохар Бакърджиев, стават жертва на сталинистките репресии през 30-те години. В тяхна памет едно от крилата на манастира е превърнато в музей. По-късно се използва и за хотел.

Фарът

Фарът на острова бил изграден от френска компания през 1889 г. Той бил монтиран върху железен стълб, издигнат на 40 метра над морското равнище и в хубаво време светлината му се виждала от 10 мили. През 1912 г. в северната част на острова били положени основите за новия фар, който направлява корабите и до днес. Той бил запален за пръв път на 13 юни 1914 г.

Островът след 60-те години

През 60-те и 80-те години островът става любимо място на творческата бохема на Бургас. Негов "губернатор“ дълги години бургазлии наричат големият бургаски поет Христо Фотев, който прекарвал голяма част от времето си там. На острова тогава имало ресторант, малък хотел, църква и кей.

Островът е известен и с това, че там са снимани филмите на Рангел Вълчанов "На малкия остров” и "Островът” на Камен Калев (с участието на Летисия Каста).

От 2001 г. Света Анастасия е със статута на природно-археологически резерват.

Света Анастасия днес – с вкус на сладко от смокини

След дълги години, в които островът не беше достъпен, сега вече всеки може да посети Света Анастасия. Вече второ корабче пътува до бившия Болшевик, тъй като интересът към черноморската забележителност продължава да расте.

Разходката до острова ще ви направи свидетели на парченца история. В музея има седем изложбени зали, разкриващи легендите, за които вече ви разказахме.

Едната от залите съхранява "пиратското съкровище“, което все още никой реално не е открил.

Друга зала пък е  наречена "Карцер“ – в нея посетителите се пренасят в годините, в които островът е бил превърнат в политически затвор. Трета е посветена на монасите, живели някога на острова, и разказва повече за техния бит и поминък.

Много впечатляваща е т. нар. зала "Екамос“, която е обзаведена с криви огледала, а подът имитира морско дъно, покрито с фитопланктон.

Въпреки че е площта на острова е 0,01 кв. км, там са събрани още съкровища, но този път не тези от легендите. Всеки посетител може да запали свещ в църквата, да похапне, дори да плажува на малкия миден залив, намиращ се точно до кея, където пристига корабчето.

Света Анастасия има и хотелска част. Гостите на острова могат да останат да пренощуват - в уютната хотелска част има 9 спални, които в миналото са били монашески килии.

За десерт всеки гост на "Острова на лечителката" може да си купи домашно сладко от смокини или пък билки.