Непознатият Хераклион, столицата на Крит, е в полезрението на пътуващото риалити „Без багаж“ заради близостта му до едни от най-впечатляващите археологически разкопки в света, разкриващи високоразвитата цивилизация на минойците; заради фантастичните си романтични улички, запазили атмосфера от самото Средновековие, както и заради мамещите кокетни крайбрежни ресторантчета, подканящи с аромата на зехтин и прясно печена риба.
Столицата на Крит е задължителна спирка в обиколката из острова.
В центъра са обособени много зони без пътно движение. Разходката съчетава срещи с приятелски настроени хора, разглеждане на красиви сгради, открити обществени пространства и наслада от изгледа към морето. Паметниците разказват истории за острова, на който според митологията са се раждали богове.
Ираклио, както го наричат гърците, е център на ном Ираклион и главен град на остров Крит. Разположен е от северната страна на острова на брега на Егейско море.
Известен е с маслодобива си, развития туризъм и богатата винарска история. Има пристанище, аерогара, носеща името на Никос Казандзакис, археологически музей и военноморска база.
При една на пръв поглед обикновена разходка, „Без багаж“ научават
интересни подробности за един от най-предпочитаните морски деликатеси – омарите.
Познатите около 163 вида омари в цял свят са рекордьори по цени в ресторантите. Най-големият е уловен в Канада и е с дължина 61,2 см и тегло от 20,14 кг. Смята се, че е бил на повече от 100 години.
В зависимост от околната среда тези морски същества могат да доживеят спокойно поне до 70 години.
Обикновено омарите се продават живи. Запазват най-много от вкусовите си качества си, когато се варят в кипяща подсолена вода.
Най-често срещаните видове омари са оцветени в зелено-кафяво, но се срещат още сини, жълти, червени и бели. С изключение на белите, всички почервеняват при варене.
По времето, в което омарите растат, те сменят черупките си средно веднъж годишно –
тъй като тя им умалява. Когато я свалят, омарите са най-уязвими. Интересен факт е, че омарите изяждат свалената си черупка, за да възстановят нивата на калция, който е нужен за формирането на новата. Тя е много мека в началото и постепенно се втвърдява. По-възрастните индивиди сменят черупките си много по-рядко – веднъж на няколко години.
Омарите имат изключително примитивна нервна система и нямат мозъчна кора, която при хората служи за възприемане на болка. Въпреки това природозащитниците смятат, че варенето на живи раци е нехуманно.
Заради липсата на сензори за болка, омарите са способни на „рефлексна ампутация“ – т.е. могат да загубят част от тялото си с цел да предотвратят по-големи наранявания. Някои части от тялото им пък – щипки, крака и сензорни антени, в последствие се регенерират.
Омарите „подушват” храната си, използвайки четирите антени на главата си, и множеството малки косъмчета покриващи тялото им.
Зъбите на омарите намират в стомасите им, които собствено са в непосредствена близост до устата им и дори често едното бива обърквано с другото.
На о. Крит „Без багаж“ откриват единствената по рода си работилница на острова, в която близо 90-годишен майстор върти копринено тънките кори за направата на критската баклава. Той разкрива и тайната на правенето на кадаиф – традиция, наследство от османското нашествие на острова.
Вижте всичко това, както и много други любопитни неща, в новия епизод на „Без багаж“:
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!