В ъздишката е поддържажщ живота рефлекс, установиха учени от Станфорд, цитирани от Агенция „Фокус“.
Според изследването, тя помага да се запази функцията на белите дробове, тъй като при въздишка в него се влива много по-голяма доза кислород.
Функцията е подобна на прозявката, която пък освежава мозъка.
Според учените, всеки нормален човек въздиша около 10 пъти на час, като в някой от случаите това дори става несъзнателно.
Според устройството на тялото, в дробовете има безброй малки кухини, наречени авеоли, които се напълват с въздух именно при въздишка. Тяхната функция, обаче е от жизнено важно значение, защото контролират потока на кислород и въглероден двуокис в тялото.
„Въздишката все пак е свързана и с емоционалното състояние на всеки човек. Когато сме стресирани, например, въздишаме много повече“, посочва Марк Краснов от Университете Станфорд, цитиран от „Гардиън“.
Специален дял в мозъка е отговорен за въздишките, се посочва още в изследването. Именно там се определя и броя на вдишванията, колко да се прозяваме, кихаме, смеем и плачем.
За всички неограничени възможности на тялото е „виновен“ возъка. Неговите способности са неограничени и неподозирани.
Според теорията на антрополога Тони Райт, развита в книгата му „Оставени в мрака”, лявата половина на мозъка ни се е развила така, че взема превес и потиска дясната половина. Това е в резултат на еволюционна грешка, която води до проблеми, свързани с интелектуалното ни развитие и свръхвъзможностите.
За възможностите на мозъка и как малките „грешки“ определят поведението на човека, вижте във видеото:
