Веселите сгради на Хундертсвасер

Наред със строгите и елегантни сгради във Виена, могат да се видят и две с причудливи цветове и форми.

Те са творение на уникалния австрийски художник, скулптор и архитект Фриденсрайх Хундертвасер.

Истинското име на Хундертвасер е Фридрих Стовасер.

Тези сгради са като детски играчки, направени със замах и провокация към света на сериозните възрастни.

Но това е част от цялата философия на този ексцентричен и противоречив артист. Роден е във Виена през 1928 г. и е единствено дете на еврейско семейство. Баща му е безработен техник, участник в Първата световна война.

Той умира 13 дни след навършването на 1 годинка на Хундертвасер.

Отгледан от своята майка и въпреки, че тя самата е еврейка е кръстен през 1937 г. католик.

По време на националсоциализма през 1938 г. постъпва в редовете на Хитлерюгенд, а 69 души от семейството на майка му са изпратени и убити в концентрационни лагери. През 1943 г. заминава за Италия.

Там сменя рожденото си име - Фридрих Стовасер на Фриденсрайх Хундертвасер, което буквално означава "Царство на мира Сто води", допълвайки със символика цялото си име.

През 1950 г. заминава за Париж. На следващата година пътешества до Тунис и Мароко.

През 1953 г. създава Теорията за Вегетативната спирала. През 1958 г. в манастира Зекау провъзгласява своя манифест срещу рационализма в архитектурата. През 50-те и 60-те години на миналия век Хундертвасер започва да се интересува от проблемите на околната среда.

Хундертвасер се слави като заклет еколог и страстен природозащитник.

Във Венеция притежава парцел с голяма къща, но самият той живее в малка градинска постройка. Сам изгражда съоръжение за пречистване на вода за цветята, ужасява се от пералните машини и перилните препарати, като ги смята за абсолютно вредни за околната среда.

Големият му проект в селцето Блумау е символ на хармонията между човека и природата. Там дори покривите са покрити с трева. Умира от инфаркт през 2000 година на борда на кораба "Куин Елизабет II", на път от Нова Зеландия за Европа.

Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелал е на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви под дърво с формата на лале.

За неговия стил за характерни различните по вид прозорци, цветни мозайки, много зеленина и растителност. Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата."

Планираната архитектура не може да се смята за изкуство".

Той строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове. "Гладкият под е изобретение на архитектите, той е удобен за машините, но не и за хората".

Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството.

Правил е интериор на "Боинг 757".

В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано "Тъгата на Атлантида".

Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими. Предлага интересни дизайни за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Разработва и авангардни идеи за национални флагове. Проектира и мъжки двулицев костюм на Вог.

Домът Хундертвасер му е жилищна кооперация във Виена по негов проект. Въпреки противоречивото отношение на виенчани към комплекса, той се превръща в един от най-посещаваните туристически обекти на града.

Кооперацията е собственост на общината на град Виена и е строена между 1983 г. и 1985 г. без предварителни планове и чертежи от архитектите проф. Йозеф Кравина и Петер Пеликан.

Общата площ на комплекса е 3 556 кв.м. Разполага с 50 отделни апартамента с жилищна площ от 36 до 150 кв.м., 5 магазина, лекарски кабинет и 37 гаража. Има и 19 тераси с обща площ 1000 кв.м., зимна градина от 90 кв.м. както и две детски площадки, на обща стойност от 26,6 милиона евро.

Асиметричните очертания върху фасадата,

керамичните плочки и грапави стени са основен елемент на декорацията. Подовете са непрактични, вълнообразни и покрити с разноцветни камъчета. Покривът е застлан с 900 тона пръст и трева, а големи клони на буйно растящите вътре дърветата излизат от стаите, растителността е в прекомерно изобилие. Сградата няма два еднакви прозореца а тяхното почистване се осъществява с помощта на подемници единствено през нощта при спряно улично движение.

Хундертвасер не взема никакви пари за дизайна на комплекса, казвайки, че е достатъчно да предотврати израстването на нещо грозно на това място. "Повечето хора казват, че къщите се състоят от стени. Аз твърдя, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на сградата", заявява популяризаторът на кривата линия Хундертвасер.

В тази сграда, за съжаление, не може де се влезе, защото там живеят наематели.

Даже на входа има надпис да не се безпокоят със звънците. Но в една друга сграда на Хундертвасер може да се влезе съвсем спокойно. Това е KunstHausWien, също по дизайн на Хундертвасер. Някога, построена като мебелна фабрика, тя е реконструирана от Хундертвасер.

Там, наред с постоянната експозиция от негови творби, има гостуващи изложби на световни художници и фотографи. Но освен това, музеят дава представа и за цялата философия на този уникален артист от миналия век.

А в шадравана във фоайето на сградата са събрани камъни от различни места на света. Може идеите на Хундертвасер да са утопични, но са красиви, дори и в прагматичния 21 век.

България също има своите чудати сгради.

Най-известната сред тях в света обаче е къщата охлюв в столичния квартал "Симеоново", която през 2011 г. се нареди на 14-то място в класация на най-екстравагантните сгради, изпреварвайки световни архитектурни забележителности като катедралата Саграда фамилия в Барселона, музея Гугенхайм в Билбао и националния стадион в Пекин.

Всъщност, архитектурното решение е свързано с природосъобразния начин на живот. Тя е осем пъти по-енергийно ефективна от която и да е санирана сграда. Част от приказната къща са дори комините, които са скрити под пеперуда и калинки. Рогата на охлюва пък са гръмоотводите.   

Друга любопитна сграда е и Градежът на Павел Койчев (Вж. снимки на чудатата постройка)