Що за занимание е писането по стените

Писането по стените е самотно занимание - това вероятно е единствената прилика между авторите на "безсмъртни" надписи преди 1989 г. и след това, показват наблюдения на социолингвисти и социолози.

Кутия с блажна боя и четка са помагачите на ъндърграунда на социализма. Модерният писач излива душата си с маркери и спрейове.

Двата типажа обаче намират вдъхновение в мрака, а изборът на "платната" им е предрешен от естетиката на панелното строителство.

Като правило писането по стените е индикатор за много остри политически вълнения и пристрастия в обществото, смята доцентът от СУ Ангел Ангелов, много известен и като музиканта Ачо Джендема.

Така например на една от стените на бившия партиен дом в столицата се чете надпис - "На разграден двор пъдар му е свинята".

Не винаги обаче е така, защото има и интимни послания с определен адресат - "Иван обича Мария".

Стената е плакат - трудно се изтрива, може да стои с години

Анонимното писане по стените е проява на пълна свобода, а заедно с това и форма на анархистично поведение, бунт срещу официалността, отбелязва Ангелов.

Стенните послания са кратки, лесно се помнят, силно въздействат и няма опасност да те хванат преди да си си довършил творбата, показват наблюденията на социолингвистите.

Ренесансът на писането по стените е перестроечното време. Тогава започна да се пише много, включително и срещу властта, разказва Ангелов.

Перестройката отпуши много социални енергии - заговори се в теоретичен план за социални отдушници във време, когато много неща бяха забранени, включително и писането по стените.

Всичко се следеше, нямаше камери на всеки ъгъл, но имаше квартални и бдителни граждани, които пазеха реда. Властта разрешаваше да има табели "Образцов дом", "Не газете тревата", "Пазете чистота".

Писането на стените беше

бунт под сурдинка срещу реда

а ако имаше и политическо послание, беше призив за сериозно социално вълнение.

Властта се олицетворяваше от един човек и по тази причина не се наблюдава разнообразие в протестния изказ на 80-те.

Емблематичен за онова време е надписът, с който осъмна центърът на София - "Живков = Берия".

Едва в началото на 90-те гневът срещу властта се излива и към партията-майка в категоричното - "Долу БКП". Учените не са единодушни защо партията отсъства в графитите преди 1989 г. - дали заради страха или инерцията, коментира ученият.

В противовес на тези политически пристрастия, а може би като носталгичен спомен за онова време, днес могат да се срещнат надписи като "Идеята е жива" или "Мир и братство между народите" и нарисуван сърп и чук.

Форма на протест преди 1989 г. беше

изписването на имената на любимите групи

надраскани по чиновете и по стените. Тогава пишехме The Beatles, The Rolling Stones, Deep Purple, но никой не се сещаше да надраска "Песняры" или "Машина времени", разказва Ангелов.

Латиницата беше желана като израз на контракултурата, която в София си имаше обособени средища - "Попа", "Ялта", "Кравай".

Сривът на контракултурата настъпва през 90-те години, когато тя се обезсмисли, защото нямаше срещу кого да е насочена, отбеляза Ангелов.

По думите му даже някои форми на тази култура влизат в официалната като текстове на песни. Рокмузиката също легитимира контракултурата. Някои от политическите лидерите чрез неформалното си поведение продължиха живота на посланията на 80-те.

Началото на 90-те се характеризира с остри политически лозунги, националистическите изказвания, войнстваща словесна нетолерантност срещу малцинства и общности, каза Ангелов.

Днес по стените освен младежите, които карат ролери, пишат и представители на религиозни общности - предимно сектантски.

Вечна е модата на футболните лозунги

Усърдни в писането са и авторите на политически послания - най-често националистически.

Въпреки че има и съвсем забавни остроумия - например надпис в асансьора "При пожар погледни нагоре". Поглеждаш, а там пише "Само при пожар, бе копеле!".

Продължава да е актуално да се пише на латиница, въпреки че тя е заляла и официалните информационни табели.

И днес, когато се огледаме, виждаме че отново е много модно да се споделя нещо или дори да се прави изкуство върху стената на блока, край загражденията на гарата или в затворената кабина на асансьора.

При това с много грешки, както на български, така и на английски...