Творбата е озаглавена "Затворническият жаргон, от каторгата до наши дни" и е дело на Жан-Мишел Арман.
Речникът показва, че затворническият език понякога може да се окаже напълно неразбираем за непросветените.
Така например "глиганите" са всъщност затворническите свещеници, а "лъжците" или "косовете" са адвокатите.
"Влъхвите" са директорът на затвора и неговите заместници, а "гюмовете" - най-възрастните затворници.
Речникът показва също, че затворниците си служат с цели изрази, за да опишат ежедневието си.
"Нахлузвам постоянната шапка", означава осъден съм доживот, а "бетонирах се" значи вкараха ме в затвора.
"Разпъвам акордеона" пък означава говоря за съдебното си досие, а когато то е пълно с доста престъпления затворниците вместо съдебно досие казват "фактура при автомонтьора".
Според речника, когато един затворник не знае името на друг, той се обръща към него винаги с името Гари.
А когато иска да завърже разговор, уводният въпрос е "Добре ли си или добре?".
Източник: БТА
Последвайте ни
