Кое е общото между Аполинер, "Ермес" и Бергсон?

Р ечник на чужденците, изградили Франция, търси общото между писателя Аполинер, модна къща "Ермес" или философа Бергсон.

Той е съставен след много "дебати" под ръководството на историка Паскал Ори, предаде АФП.

"Да си задаваш въпроси за националната идентичност, е добре за всички, при условие да се избягва диаболизирането - каза професорът по история от Сорбоната, замислил речника преди трийсетина години. - Франция е имигрантска страна.

За разлика от САЩ обаче, нашият национален мит поставя акцента по-скоро върху единството на нацията", което понякога засенчва приноса на чужденците."

Речникът "напомня нещо очевидно": "всички аспекти на нашия политически, икономически, културен живот са пропити от имиграцията".

Веднъж направен този извод, остава най-трудното - "да бъдат избрани" общностите или личностите, достойни да фигурират в този опус, който започва от 1789 г., когато е обявена "френската нация".

Шейсетината автори са прекарали времето си "в спорове къде да бъде поставена границата", каза Паскал Ори.

За да бъдат разграничени чужденците, авторите са приели юридически критерий - да бъдеш роден със статут на чужденец.

Френскоезичните белгийци и швейцарци, като Ерже, Жак Брел, Ани Корди, фигурират в речника "дори и това да изглежда абсурдно за хора, толкова близо културно".

И обратното, изключени са хората с две националности (Маргьорит Юрсенар), наследниците на имигранти (Зинедин Зидан) или родените в бившите колонии (Леополд Седар Сенгор).

Авторите е трябвало да търсят отговор и на въпроса "Какво означава да изградиш Франция?".

"Дадохме по-скоро предимство на избора на езика и на френската култура пред представата за територия" - обясни Паскал Ори. Така в речника е включен Казанова, защото пише на френски.

Речникът обхваща всички сфери - изкуство (художника Пабло Пикасо или музиканта Фредерик Шопен), бизнеса (Марсел Биш, бащата на химикалките Бик, или Карлос Госн, генерален директор на "Рено"), спорта (Морис Гарен или Базил Боли).

Освен 1112-те индивидуални имена има и колективи, например британските инженери и тяхната роля за началото на Промишлената революция, циганите или сенегалските докери в Марсилия след Втората световна война.

От тази галерия с портрети могат да бъдат направени два извода.

От една страна

"Франция е била и остава много привлекателна държава по икономически причини, но също понеже предлага убежище, що се отнася и до свободата -

подчерта Паскал Ори.

"Тя привлича също творци, защото минава за държава, отдаваща голямо значение на културата".

Според него "имиграцията ще продължи въпреки увеличаването на бариерите". От друга страна "дори и повечето чужденци да са били посрещнати лошо, от историческа гледна точка остава интеграцията".