Р ечник на чужденците, изградили Франция, търси общото между писателя Аполинер, модна къща "Ермес" или философа Бергсон.
Той е съставен след много "дебати" под ръководството на историка Паскал Ори, предаде АФП.
"Да си задаваш въпроси за националната идентичност, е добре за всички, при условие да се избягва диаболизирането - каза професорът по история от Сорбоната, замислил речника преди трийсетина години. - Франция е имигрантска страна.
За разлика от САЩ обаче, нашият национален мит поставя акцента по-скоро върху единството на нацията", което понякога засенчва приноса на чужденците."
Речникът "напомня нещо очевидно": "всички аспекти на нашия политически, икономически, културен живот са пропити от имиграцията".
Веднъж направен този извод, остава най-трудното - "да бъдат избрани" общностите или личностите, достойни да фигурират в този опус, който започва от 1789 г., когато е обявена "френската нация".
Шейсетината автори са прекарали времето си "в спорове къде да бъде поставена границата", каза Паскал Ори.
За да бъдат разграничени чужденците, авторите са приели юридически критерий - да бъдеш роден със статут на чужденец.
Френскоезичните белгийци и швейцарци, като Ерже, Жак Брел, Ани Корди, фигурират в речника "дори и това да изглежда абсурдно за хора, толкова близо културно".
И обратното, изключени са хората с две националности (Маргьорит Юрсенар), наследниците на имигранти (Зинедин Зидан) или родените в бившите колонии (Леополд Седар Сенгор).
Авторите е трябвало да търсят отговор и на въпроса "Какво означава да изградиш Франция?".
"Дадохме по-скоро предимство на избора на езика и на френската култура пред представата за територия" - обясни Паскал Ори. Така в речника е включен Казанова, защото пише на френски.
Речникът обхваща всички сфери - изкуство (художника Пабло Пикасо или музиканта Фредерик Шопен), бизнеса (Марсел Биш, бащата на химикалките Бик, или Карлос Госн, генерален директор на "Рено"), спорта (Морис Гарен или Базил Боли).
Освен 1112-те индивидуални имена има и колективи, например британските инженери и тяхната роля за началото на Промишлената революция, циганите или сенегалските докери в Марсилия след Втората световна война.
От тази галерия с портрети могат да бъдат направени два извода.
От една страна
"Франция е била и остава много привлекателна държава по икономически причини, но също понеже предлага убежище, що се отнася и до свободата -
подчерта Паскал Ори.
"Тя привлича също творци, защото минава за държава, отдаваща голямо значение на културата".
Според него "имиграцията ще продължи въпреки увеличаването на бариерите". От друга страна "дори и повечето чужденци да са били посрещнати лошо, от историческа гледна точка остава интеграцията".
