И зправени пред конкуренцията на мултиплексите, които са две трети от 150-те киносалона в австрийската столица, половин дузината оцелели стари кина с един-единствен салон използват за основен коз собствената си автентичност, съобщава Франс прес.
Освен прожекции на авторски филми, в тях можеш да си поръчаш чаша вино или да побъбриш с някого на седалките отпреди сто години. За да привлекат публика, малките кина във Виена залагат на ретрочара си.
"Тук е по-приятно, отколкото в големите кина", твърди Хелга Зантнер, дошла да гледа една австрийска семейна драма с двете си големи дъщери в "Белария", кино в центъра на Виена.
Тук няма силна светлина, нито огромни филмови афиши, върху стария тапет на цветя са окачени черно-белите портрети на немски и австрийски актьори от миналото.
Някои от тях са с техни автографи, което очарова носталгичната Хейдрун Посшингер, на 72 години: "Навремето киното беше точно такова. И аз съм колекционирала автографи".
Тези кина си имат своята постоянна публика, в по-голямата си част това са любители на оригинални версии, студенти, синефили, пенсионери.
Но кината не могат да разчитат единствено на прожекциите, за да напълнят салоните.
"Тъй като във Виена има много повече салони, отколкото публика, и мултиплексите показват авторско кино и по този начин ни конкурират", обяснява Михаела Енглерт, която от 2007 г. е управител на кино "Адмирал", отворило врати през 1913 г. Ниските цени на билетите (7 до 8,50 евро, срещу 10 в мултиплекса) също не привличат повече публика.
Така че остава да се заложи на обстановката, която превръща една кинопрожекция в малко пътешествие назад във времето. Анна Нитш-Фиц си дава ясна сметка за това: тя обича да припомня, че "Брейтензеер Лихтшпиле" (Breitenseer Lichtspiele), което съществува от 1905 г. и което тя е поела през 1969 г., е "най-старото кино в света, което никога не е спирало да работи".
В момента обаче то изпитва сериозни финансови затруднения. "Вече почти няма филми, които да излизат на 35 милиметрови копия", оплаква се тя, а преминаването към цифрова версия би излязло прекалено скъпо.
Така тя залага на оригиналността, организирайки сеанси с посещение в прожекционната кабина, прожекции с плетене, по време на които салонът остава полуосветен, както и прожекции на неми филми в съпровод на пиано. Така зрителят има усещането, че е попаднал в жив музей на киното. Все пак 168-те протрити дървени седалки и жалката звукова изолация на салона са в ущърб на мотивацията на някои синефили.
"Може и да е старо, но не бива да се закрива, категоричен е Елмар, чиновник, дошъл в кино "Адмирал", за да гледа последния филм на Уди Алън. Седнала на протритите червени пейки, друга зрителка пийва чаша червено вино в очакване прожекцията да започне.
"Според мен атмосферата тук е много приятна, все едно съм в салона на някой близък, хубаво ми е", казва тя.
Кино "Адмирал" е със статута на институция във Виена и е от малкото кина, които не са преминали към цифровите прожекции. Писателят Артур Шнитцлер,който живее наблизо, е сред редовните му посетители.
"Бих искала ретровидът на киното да се запази, както и неговата атмосфера, но е важно заедно с това то да бъде оборудвано с възможно най-добрата съвременна техника, заявява Михаела Енглерт, която не си прави илюзии относно бъдещето на своя бизнес.
Все повече малки салони следват този път, който е единственият им шанс да оцелеят, убеден е Осуалд Баковски, шеф на отдела за култура и забавления при Търговската камара на Виена.
"Все пак те оцеляха много по-дълго от очакваното. Преди десет години си мислехме, че са на доизживяване", припомня Баковски. "Днес вече никой не говори, че старите кина са обречени."
