И зложба в Националния музей в Цюрих проследява историята на вратовръзката, предаде агенция Франс прес.
Аксесоарът, смятан за символ на властта, който говори много за човека, който го носи, е разгледан във всичките му форми и проявления във времето.
Униформени вратовръзки, вратовръзки с цветовете на големите британски университети, президентски вратовръзки, задължително червени за републиканските кандидати в предизборните кампании, и сини за демократите.
Ескпозицията следва стъпка по стъпка протокола около аксесоара, използван дълго време като символ на социалната йерархия.
Между експонатите присъстват вратовръзките, които държавните мъже са носели с гордост,
като дантеленият шал, завършващ костюма на Кристиан Седми (1749-1808), крал на Дания и Норвегия по време на коронацията му.
Както и екземплярът, изпратен през 1979 на президента Джими Картър от американския актьор Джефри Валънс, пращал вратовръзки на няколко американски президенти, с молба да получи друга в замяна, придружен от писмо от канцеларията на Белия дом, в която учтиво се обяснява защо подаръкът му не може да бъде приет.
В отделен раздел са подредени вратовръзки на прочути артисти, като тази на Анди Уорхол, краля на попарта, или вратовръзката, която безочливо носела германската актриса Марлене Дитрих.
Вратовръзката се появява през XVII в., когато френската аристокрация се вдъхновява от едно обикновено шалче, което хърватските войници носели на врата си
и което придавало на униформата им елегантност и шик.
В онези години тя заемала място в гардероба на дворцовите дами, изложбата припомня този факт, посвещавайки цял раздел на женската вратовръзка.
Във вид на жабо, фльонга или папийонка, тя постепенно става неотменима част от мъжкия гардероб, допринасяйки за просперитета на
Цюрих, който дълго време е бил един от главните центрове за производство на тъкани за вратовръзки,
заедно с Комо в Италия, или Крефелд в Германия.
Тези специални платове били изпращани на кроячите в Англия през XIX в. и през следващия на тези в САЩ и Япония, припомня Алексис Шварценбах, историк, изучаващ историята на коприната в Цюрих.
Японските фабриканти дълги години продължили да се снабдяват с платове от Швейцария, където ходели специално, за да намират малки количества от скъпоценния плат, така че да предложат на клиентите си уникални вратовръзки, които никой друг няма да има.
Свободна от задълженията, вратовръзката днес се налага като моден аксесоар,
с който мъжете да персонализират облеклото си. Изложбата, открита в Цюрих средата на септември, ще продължи до 18 януари.
