Хималайският Йети – мечка или непознат примат?

О т десетилетия хората съобщават, че са видели човек-маймуна да скита из преспите на Хималаите. Има ли някаква истина в тези истории?

Вероятно бихте могли да си представите Йети дори и никога да не сте ходили в Хималаите. "Противния снежен човек" се появява редовно във филми, видео игри и телевизионни предавания.

В популярната култура Йети е огромен, рошав човек-маймуна, с грамадни крака и агресивни, подобни на сабя зъби. Козината му е сива или бяла на цвят. Често е изобразяван да броди сам из заснежените планини, поглед назад към нашето, изпълнено с насилие, еволюционно минало.

Има ли нещо друго за тази митична фигура, освен небивалици и ярко въображение? В последните няколко години,

съвременната генетика тръгва по следите на хималайския Йети.

В резултат на това, може би най-накрая ще можем да разрешим мистерията.

Йети отдавна фигурира в местния фолклор като нещо лошо, някаква заплаха. Но, когато западните планинари започват да пътуват до Хималаите, митът еволюира в нещо още по-чудовищно и сензационно.

През 1921 г. изследователят и политик Чарлз Хауърд-Бъри води британска експедиция към връх Еверест. Той забелязал няколко огромни стъпки в снега и му било казано, че те принадлежат на "metoh-kangmi". Това означава нещо като "снежен човек-мечка". Когато експедицията се завръща, журналист интервюира някои от членовете ѝ. За съжаление, Хенри Нюман не е най-прецизния репортер. Той първо превежда грешно думата "metoh" като "мръсен", а след това решава, че "отвратителен" е още по-добре.

В този момент се ражда една легенда.

Западните посетители не спират да превеждат разказите на местните жители и историята за загадъчния маймуноподобен човек превзема света. До 50-те години на миналия век, интересът се покачва постоянно. Много планинари организират експедиции в търсене на съществото. Дори холивудската звезда Джеймс Стюарт се предполага, че се е включил и разказвал, че имал пръст от Йети в багажа си. ДНК тестове, направени през 2011 г., показаха, че въпросният пръст е човешки.

Оттогава се появяват стъпки в снега, филми или фотографии с лошо качество, разкази на очевидци. Намирани са предполагаеми черепи, фрагменти от кости и козина на Йети, но след проверка те обикновено били приписвани на други диви животни като мечки, антилопи или маймуни.

Въпреки, че няма нито едно конкретно доказателство за съществуването му, хората все още търсят Йети в Хималаите. Йети е пример от криптозоология: търсенето на същество, което не може да се каже, че съществува, поради липса на доказателства.

Алпинистът Рейнхолд Меснер е може би най-известният от всички ловци на Йети. Той твърди, че е видял едно такова същество в Хималаите през 1980 г. и се връща десетки пъти, за да разплете мистерията.

Меснер има една проста теория, с която да обясни всички наблюдения: Йети е мечка.

Меснер твърди, че легендата за Йети е комбинация от истински видове мечки и разказите на шерпите за опасността, която носят дивите животни.

"Всички отпечатъци на Йети са като тези от мечка. Йети не е фантастично същество. Йети е реалност", категоричен е Меснер.

Той презрително отхвърля идеята, че Йети е някакъв човек-маймуна, както твърдят Хауърд-Бъри и Нюман. "Хората не обичат реалността, те харесват лудите истории. Те харесват Йети като неандерталец, Йети като смесица между човек и маймуна", казва още Меснер.

През 2014 г. теорията на Меснер получи неочаквана подкрепа – от генетиката. Брайън Сайкс, бивш професор по генетика в британския университет в Оксфорд, решава да тества някои предполагаеми Йети.

Той и екипът му анализират проби от козина от неназовани примати, за които се твърди, че са Йети, някои от тях донесени от Меснер. След това учените сравнили ДНК на "Йети" с геномите на други животни. Екипът открил, че две хималайски проби, едната от Ладак, Индия, а другата от Бутан, са били генетично подобни на полярна мечка, живяла преди 40 хил. години.

Това предполага, че Хималаите е дом на все още неизвестна мечка, хибрид между древна полярна мечка и кафява мечка. "Ако тази мечка е широко разпространена в Хималаите, това би могло да допринесе за биологичната основа за легендата на Йети", написали учените.

Тази теория обаче много бързо показала слабости.

"Полярни мечки в Хималаите звучеше наистина като нещо страхотно", казва Рос Барнет от университета в Копенхаген, Дания. С колегата му Кейридуан Едуардс решават да направят дойна проверка.

Сайкс и колегите му пуснали всичките си ДНК данни в публична база данни, наречена "ГенБанк". "Беше много лесно да ги изтегля", казва Барнет. В тях той открива грешка. "Нямаше точно съвпадение с полярните мечки от плейстоцена, както твърдяха. По-скоро имаше съвпадения със съвременните полярни мечки и те бяха много малки съвпадения", обяснява Барнет.

Това предполага една по-малко вълнуваща интерпретация. Вместо тайна популация от полярни мечки в Хималаите, Барнет и Едуардс заключват, че ДНК от козината е била повредена. Това се случва. Козината е добър източник на ДНК, защото кератинът държи вредната вода далеч от ДНК, но може да деградира.

Проучването е повторено и от Елиесър Гутиерес от Смитсъновия институт във Вашингтон и Роналд Пайн от университета в Канзас. Те заключили, че "няма причина да се смята, че Йети пробите са от нещо друго, освен от кафяви мечки".

Скайс и екипът му публикуват изявление, в което признават грешката си. Те също така подчертават, че

"заключенията, че тези хималайски проби от "Йети" определено не са от непознат до момента примат, не се променят".

С други думи, пробите не принадлежат на човекоподобна маймуна.

Въпреки всичко това легендата за Йети продължава да живее и мнозина все още вярват, че това е човек-маймуна, който обитава Хималаите. Няма твърди доказателства за съществуването на непознат примат в Хималаите, но имаме изобилие от причини да подозираме, че не е възможно да съществува.

Това обаче вероятно не означава край на търсенето на Йети. "Фактът, че никога не е имало доказателства за съществуването му, не е спял хората да търсят това същество", казва Барнет.

Докато продължаваме да се наслаждаваме на легенди и приказки, ние няма да забравим Йети.